Френската киноикона Бриджит Бардо почина на 91 години

Легендата на френското кино и световен секссимвол на 50-те и 60-те години Бриджит Бардо почина на 91-годишна възраст. Новината беше потвърдена от фондацията, носеща нейното име, която съобщи, че актрисата е посветила последните десетилетия от живота си изцяло на каузата за защита на животните, предава The Guardian.

Бардо остава в историята като една от най-влиятелните фигури на следвоенното европейско кино – жена, която не просто играе роли, а създава нов културен архетип. След бляскава кариера тя доброволно се оттегля от екрана, за да се превърне в активист с остри и често противоречиви позиции.

Родена през 1934 г. в Париж в заможно католическо семейство, Бриджит Бардо първоначално се насочва към балета и учи в престижната Парижка консерватория. Паралелно с това започва работа като модел и едва 15-годишна се появява на корицата на Elle. Именно това отваря вратите ѝ към киното.

По време на един от ранните кастинги тя среща режисьора Роже Вадим, за когото се омъжва през 1952 г., малко след като навършва 18. Първоначално получава второстепенни роли, но пробивът идва през 1956 г. с филма „И Бог създаде жената“, режисиран от Вадим.

Ролята на свободолюбивата млада жена в Сен Тропе превръща Бардо в международна сензация и в символ на нова, по-освободена женственост. За следващите две десетилетия тя олицетворява образа на „секс котенцето“, но същевременно вдъхновява философи, писатели и музиканти.

Симон дьо Бовоар посвещава на актрисата прочутото си есе „Бриджит Бардо и синдромът Лолита“, определяйки я като най-освободената жена на Франция. Джон Ленън и Пол Маккартни са сред артистите, вдъхновени от визията ѝ, а през 1969 г. Бардо става първият реален модел за Мариан – символа на Френската република.

През 60-те години Бардо участва в редица значими филми – „Истината“ на Анри-Жорж Клузо, „Презрение“ на Жан-Люк Годар, както и в продукции с Марчело Мастрояни, Жан-Луи Трентинян и Шон Конъри. Паралелно с това развива и музикална кариера, включително оригиналния запис на Je t'aime... moi non plus със Серж Генсбур – песен, която по-късно става световен хит в изпълнение на Генсбур и Джейн Бъркин.

През 1973 г., едва на 39 години, Бардо обявява края на актьорската си кариера, признавайки, че никога не се е чувствала подготвена за живота на звезда. В интервю за The Guardian през 1996 г. тя казва: „Лудостта около мен винаги ми изглеждаше нереална.“

Оттогава нататък животът ѝ е изцяло посветен на защитата на животните. През 1986 г. основава Фондация „Бриджит Бардо“, участва в протести срещу лова на тюлени и изпраща отворени писма до световни лидери по теми като избиването на кучета, делфини и котки.

С времето активизмът ѝ се преплита с все по-остри политически изказвания. Бардо открито подкрепя френската крайна десница и многократно е осъждана за подбуждане към расова омраза заради публични коментари и книги, включително A Cry in the Silence (2003).

Бриджит Бардо е била омъжена четири пъти – за Роже Вадим, Жак Шарие (от когото има син Никола), Гюнтер Закс и Бернар д'Ормал. Сред известните ѝ връзки са тези с Жан-Луи Трентинян и Серж Генсбур.

Последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook