Тъжна новина беляза петъчния ден. На 55 години почина писателят Калин Терзийски – един от най-противоречивите автори в съвременната литература на България. Той не се страхуваше от истината и изразяваше чувствата и емоциите си без филтри, напудряне или недомлъвки.
Новината за кончината на Терзийски беше споделена от неговия брат Светослав в социалните мрежи. В емоционалното си послание във Фейсбук той написа „Приятели, вчера, на 22.1 в 20 часа почина моят брат Калин Терзийски“.
„Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, дано небето го побере“, добавя Светослав Терзийски.
Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 година в София. Завършва Националната природоматематическа гимназия, когато пише и първите си стихотворения в сюрреалистичен стил, наречени „Стихове на тъмно“. Първоначално се насочва към изучаване на медицина във Висшия медицински институт в столицата, където завършва през 1996 година. Специализира психиатрия до 2000 година. Започва работа като психиатър в психиатричната клиника „Свети Иван Рилски“ в квартал Курило, Нови Искър. Като странична работа пише за вестници и списания.
Част от преживяванията му като психиатър са описани в романа му „Лудост“.
Снимка: БГНЕС
През 2000 година напуска работата в клиниката и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизията и радиото, като е част от екипа на предавания като „Каналето“, „Досиета Хъ“, „Пълна лудница“ и други.
Една от най-болезнените теми в живота на Кайо, както го наричаха приятелите му, беше зависимостта към алкохола.
През 2010 година се появява романа му „Алкохол“, който се приема за автобиографичен. В него са споделени личната битка и преживявания на Терзийски, като същевременно се излага и опитът му с терапията за борба с алкохолизма, основана на работата му като психиатър.
„Алкохолът не е удоволствие, той е анестезия. Когато душата те боли твърде много, търсиш начин да я приспиш. Опитът да изкорениш порока е всъщност опит да се завърнеш към живота, но понякога животът е твърде груб“, казваше Терзийски.
Снимка: БГНЕС
Приживе авторът казваше, че трудният му характер и бохемският му начин на живот са развалили отношенията с дъщеря му. Въпреки неразбирателствата, той винаги е говорил с любов за детето си.
„Да си баща, когато си разкъсван от собствените си противоречия, е трудно. Има неща, за които съжалявам, има думи, които останаха неизказани. Но децата са нашите най-добри съдници и същевременно – нашата единствена надежда за прошка“.
През 2010 година Калин Терзийски учредява Сдружение на българските телевизионни сценаристи, като също така е учредител на Асоциацията на писателите в България.
Като автор Терзийски получава редица отличия. Той е носител на „Най-първа награда“ за проза на конкурса „Хасковски Каунь“. Номиниран е четири пъти за наградата „Хеликон“.
Снимка: БГНЕС
„Известността е илюзия. Тя е като лъскава обвивка на празна кутия. Истинското се случва в тишината, когато останеш сам със своите страхове и белия лист“, казваше Калин Терзийски.
Поклон пред паметта му!
Коментари
Остави коментар