Защо 64-годишният Джордж Клуни не гледа старите си филми

Джордж Клуни без съмнение е една от най-големите холивудски звезди. Брилянтен актьор, продуцент и режисьор, носител на множество отличия, сред които: две награди „Оскар“, БАФТА, Critics Choice Award, César, „Еми“, четири награди „Златен глобус“ и много други.

В момент за равносметка, след повече от три десетилетия кариера зад гърба си, стотици вълнуващи роли и превъплъщения, за Клуни сякаш най-добрите му филми вече нямат такова значение. Актьорът е на етап, в който се е посветил на семейството си и не гони слава на всяка цена, а е постигнал всичко, за което е мечтал.

Клуни откровено признава, че с напредването на възрастта все по-рядко се връща към старите си филми. В навечерието на своя 65-и рожден ден, който ще отбележи на 6 май, звездата от „Спешно отделение“ и „Бандата на Оушън“ споделя, че не изпитва особено желание да гледа по-ранните си роли, тъй като те му напомнят колко много се е променил през годините.

„Странно нещо е. С напредването на възрастта е трудно да гледаш филми, когато си бил по-млад, защото си казваш: „Свети боже, това вече дори не прилича на мен.“, откровен е Клуни пред списание People.

Джордж Клуни,

Снимка: Getty Images

По време на престижната церемония Chaplin Award Gala в Линкълн център в Ню Йорк, където бе отличен за изключителния си принос към киното, той сподели, че гледането на стари филми понякога носи странно усещане. Според него е трудно да се разпознае в по-младата си версия на екрана, а това създава дистанция между настоящето и миналото. Именно затова актьорът предпочита да гледа напред, вместо да се връща към вече изминали моменти от кариерата си.

Интересното е, че едно от малкото изключения прави анимационният филм Fantastic Mr. Fox, по който работи с Уес Андерсън. Причината е проста – там Клуни не се появява физически, а само с гласа си, което прави преживяването много по-лесно и дори забавно за него. Освен това, гледането на този филм заедно с децата му се превръща в своеобразен начин те постепенно да разберат с какво се занимава баща им.

Ноа Уайли,

Снимка: Getty Images

Едни от най-успешните проекти в кариерата на Джордж Клуни са сериалът „Спешно отделение“, филмите „Бандата на Оушън“ (2001), „Високо в небето“ (2009), „Непоносима жестокост“ (2003), „Самопризнанията на един опасен ум“ (2002), „Гравитация“ (2013), „Лека нощ и късмет“ (2005), както и едни от по-новите: „Джей Кели“ с Адам Сандлър и „Билет до рая“ с Джулия Робъртс (2022).

View this post on Instagram

A post shared by The Academy (@theacademy)

В личен план съпругата му Амал Клуни и децата им играят ключова роля в ежедневието му, а самият актьор признава, че с възрастта перспективата му се променя.

Вместо да се вглежда в миналото, той се фокусира върху настоящето и бъдещето, което според него става „по-краткосрочно“ с всяка изминала година. Въпреки това не изключва възможността някой ден да се върне към старите си филми – но едва когато почувства, че моментът е правилен.

View this post on Instagram

A post shared by Neil Willenson (@neilwillenson)

Кариерата на Джордж Клуни остава пример за дълголетие и последователно развитие в Холивуд – нещо, което негови колеги като Джон Туртуро също подчертават. Според тях той не само е избирал внимателно проектите си, но и е успял да изгради репутация на артист, който се развива и адаптира с времето, без да губи своята идентичност.

„Мисля, че той е много специален човек. Той е много топъл човек, много щедър човек. Той е добър човек, знаете ли, който е направил много неща за други хора. Хуманитарна работа, изказвания, филантропия.

Той е избрал наистина добри проекти и мисля, че е човек, който наистина се развива през цялата си кариера. Мисля, че е трудно да имаш дългогодишна кариера, а той успя да го направи. Мисля, че не бива да го приемаме за даденост. Винаги съм впечатлен.“, каза Туртуро пред списание People.

Xem bài viết này trên Instagram

Bài viết do SELFIE SELECTION (@selfieselection) chia sẻ

Днес, когато Джордж Клуни е на прага на нов житейски и професионален етап, той изглежда по-скоро ориентиран към това, което предстои, отколкото към това, което вече е постигнал.

Именно тази нагласа обяснява защо актьорът рядко гледа старите си филми – не от носталгия, а от желание да остане фокусиран върху настоящето и новите възможности, които животът и кариерата му продължават да предлагат.