От фабриката за каравани до Адел: Светът на циника в изкуството Ричи Кълвър

Съвременният свят на изкуството често изглежда резервиран само за хора с елитарно образование и рафиниран произход, но британският мултидисциплинарен артист и музикант Ричи Кълвър разбива този стереотип на пух и прах. 

Неговият път към световните галерии е всичко друго, но не и традиционен. Кълвър напуска училище рано, без да има каквато и да е формална подготовка по изкуства, и започва работа във фабрика за каравани. Този суров сблъсък с реалността на работническата класа се превръща в гръбнака на цялото му бъдещо творчество. Едва на по-късен етап от живота си той се обръща сериозно към изразяването чрез изкуство, като абсолютният му талант и непринуденост в крайна сметка го отвеждат до престижния Кралски колеж по изкуствата в Лондон, където успява да завърши магистратура по живопис.

Списание 032 го определя като циникът в изкуството, който изговаря истините на висок глас.

Суровата истина на работническата класа и дигиталната ера

Изкуството на Ричи Кълвър е дълбоко биографично, изключително честно и често стряскащо откровено. Чрез своите платна, фотографии и дигитални творби той изследва теми, които съвременното общество обикновено се опитва да скрие. Творбите му са огледало на живота в провинциална Великобритания, но същевременно правят безпощадна дисекция на съвременната мъжественост, бащинството, уязвимостта и чувството за отхвърляне. Психичните заболявания, тревожността и смазващата изолация са постоянно присъстващи мотиви в неговия визуален език.

Кълвър изпитва и силен, често ироничен конфликт с технологиите и фалша на дигиталната ера. Той е майстор в това да превръща баналното в монументално, като използва огромни платна, върху които изписва кратки фрази. Много често тези текстове са директни скрийншотове от приложението за бележки на собствения му телефон, откъснати текстови съобщения или абсурдни, но истински разговори от ежедневието. Този специфичен брак между думи и образи е неговата запазена марка, чрез която той общува директно и без никакъв филтър с публиката.

Пробивът в „Тейт Модърн“ и световните колекционери

Популярността му избухва именно благодарение на тази концептуална простота, която удря право в емоциите. Първият му наистина голям пробив идва с един колаж, в който той взема намерена снимка на легендарния атлет Джеси Оуенс и добавя върху нея въпроса дали някога си обичал истински някого. Тази привидно несъвместима комбинация създава толкова силен резонанс, че творбата бързо привлича вниманието на критиците и е изложена в емблематичната галерия „Тейт Модърн“.

Друга негова култова фраза, превърнала се в емблема на модерното ъндърграунд поколение, гласи: „Не ме приеха в артучилище, но ме пуснаха в Бергхайн“. Тази сурова автентичност печели сърцата не само на клубната сцена, но и на световния елит. Неговите произведения днес са част от колекциите на множество престижни европейски галерии и частни ценители, като сред най-известните почитатели и колекционери на изкуството му е британската суперзвезда Адел.

Техно сцената

Ричи Кълвър никога не е ограничавал себе си само в рамките на визуалното. Самият той дълго време се е определял като фрустриран музикант, който в крайна сметка намира начин да прелее своя визуален и текстов език в звуци. Музикалната му кариера е също толкова безкомпромисна, колкото и картините му. Той издава албуми, които представляват мрачна, но магнетична смесица от рецитиране на текстове, амбиентна и индъстриъл музика, както и експериментални нойз честоти. Проектите му изследват същите онези агресивни и меланхолични човешки състояния, които публиката вижда на платната му.

Паралелно с това Кълвър продуцира и изпълнява първично, безпощадно техно под псевдонима The Quite Husband. В това си амплоа той реализира мечтата си да бъде част от сърцето на електронната музика, записвайки участия в някои от най-свещените места за техно културата, включително берлинските клубове „Бергхайн“ и „Трезор“, както и на престижния фестивал за експериментална музика „Берлин Атонал“. 

Първата му изложба у нас

Ричи Кълвър представи първата си изложба у нас в ALL U RE in GREY, озаглавена „Дъщерята на строителя“. Изложбата ще продължи до 18 май, а по-късно – на 23 май – Кълвър ще покаже и още две артистични витрини в рамките на инициативата „Нощта на музеите“.

„Винаги, когато си постигнал или завършил дадено събитие, има едно определено чувство. Случвало се е да направя нещо с цел да е наистина много добро – да го преработя. Да искам да го разруша. Това виждате тук, а много от композициите ми са вдъхновени от жанр музика, наречен „нойз“. Всички тези емоции са далеч от финото изкуство, но това искам да покажа – емоция“, каза артистът пред Bulgaria ON AIR.

Колажите, отвъд сурова емоция и груби материи, показват различни кътчета от човешката душа.

„Концепцията е за колаж, вдъхновен от разрушаване на старото. Минали работи, старото ми студио в Лондон. А в изложбата разказвам за местна жена. Някога тя живееше близо до майка ми и ни помагаше да се грижим за нея. Всичко това дава поглед върху различен етап от живота ми и различно занимание от него“, сподели Кълвър.