Кейт Бланшет: Движението #MeToo беше заглушено твърде бързо

Кейт Бланшет отново постави фокуса върху една от най-обсъжданите теми в съвременната филмова индустрия. По време на участие на 79-ия филмов фестивал в Кан звездата направи силно изказване за движението #MeToo, заявявайки, че според нея. то е било „убито много бързо“.

Според австралийската актриса, това е голяма загуба, въпреки факта че благодарение на това движение са разкрити сериозни системни проблеми не само в Холивуд, но и в множество други професионални сфери.

Изказването на Кейт Бланшет предизвика широк обществен интерес, защото актрисата не се ограничи единствено до коментар за миналото. Тя постави акцент върху въпросите за представителството, работната среда и баланса между половете във филмовата индустрия – теми, които и години след избухването на движението продължават да пораждат дискусии.

View this post on Instagram

A post shared by Didier Allouch (@canaldidier)

По време на разговора Бланшет подчерта, че #MeToo не е било просто краткотрайна обществена реакция или интернет кампания. Според нея, движението е осветило дълбоко вкоренени модели на злоупотреба с власт и неравнопоставеност, които дълго време са били приемани за част от системата.

Актрисата отбелязва, че ако един проблем не бъде ясно назован и разпознат, той трудно може да бъде решен. Именно това, според нея, е било една от най-важните функции на движението – да даде възможност на хората да говорят открито за преживяното и да покажат, че става дума не за единични случаи, а за много по-широк модел.

View this post on Instagram

A post shared by Tomatazos (@tomatazos)

Движението #MeToo придоби глобална сила през 2017 година след обвиненията срещу Харви Уайнстийн. Последваха множество свидетелства от жени и мъже от различни индустрии, а темата за сексуалния тормоз, злоупотребата с власт и токсичната работна среда зае централно място в обществените дебати.

Почти десетилетие по-късно Кейт Бланшет смята, че въпреки видимия ефект, част от енергията около движението постепенно е отслабнала. По думите ѝ, много хора с влияние и публична позиция са получили възможност да говорят по-открито, но тя поставя въпроса какво се случва с хората извън светлината на прожекторите – тези, които нямат същата защита или обществена платформа.

View this post on Instagram

A post shared by Cate Blanchett News (@cate_blanchett_news)

Друг важен акцент в думите на Бланшет е темата за половия дисбаланс на снимачните площадки. Актрисата разкрива, че често прави своеобразно „преброяване“, когато започва работа по нов проект, и наблюденията ѝ показват, че жените продължават да бъдат значително по-малко в сравнение с мъжете.

Според нея, еднородната работна среда неизбежно оказва влияние върху творческия процес. Тя уточнява, че проблемът не е в присъствието на мъжете, а в липсата на разнообразие и различни гледни точки. По думите ѝ, когато една среда стане прекалено еднотипна, това се отразява както на атмосферата, така и на качеството на работата.

Темата за жените в киното не е нова за Кейт Бланшет. През годините носителката на две награди „Оскар“ неведнъж е говорила за предизвикателствата, пред които жените са изправени в развлекателната индустрия. Още преди повече от десетилетие тя предупреждава, че определени обществени процеси могат да доведат до ограничаване на постигнатия напредък.

Мнозина си спомнят и символичния момент през 2018 година, когато Бланшет заедно с още десетки жени се появи на стъпалата на Кан в знак на протест срещу липсата на равнопоставеност във филмовата индустрия. Тогава демонстрацията се превърна в един от най-силните моменти на фестивала и изпрати ясно послание за необходимостта от промяна.

Изказването на Кейт Бланшет идва във време, когато разговорите за равенството и работната среда отново са на дневен ред. Думите ѝ показват, че макар движението #MeToo да промени начина, по който обществото гледа на определени проблеми, според мнозина процесът далеч не е приключил.

Въпросът вече не е само какво е променило #MeToo, а какво предстои оттук нататък. А според Кейт Бланшет първата стъпка остава същата – проблемите да бъдат разпознати и назовани, защото именно оттам започва всяка реална промяна.