Наско Месечков през сълзи: Преборих рак на хипофизата

В предаването VIP Brother, на фона на признания за изневери, сексуални ориентации, обиди, лицемерие и пиянски изпълнения, танцьорът Наско Месечков направи най-разтърсващото разкритие, което разплака съквартирантите и зрителите.

През сълзи изрече думите: Преборих рака. Той бе лаконичен като благодари на роднините си и на партньорката си Ани Дончева за това, че са били до него и са го подкрепяли в най-трудния му момент. Наско не изпадна в подробности, но пред свои близки е споделил всичките си емоции, които изживял през 2008 година, когато чул диагнозата – рак на хипофизата.

Ето и потресаващата му история:

„Докторите ми казаха, че хващаме заболяването в много напреднал стадий и най-вероятно едва тогава са се появили признаци, тъй като организмът и тялото ми са много здрави заради спорта. В противен случай в този стадий на това заболяване е трябвало да имам много разсейки. Разбира се, преди да стигна до тази диагноза ще навляза в детайли, на това как се стигна дотук.

В една приятна вечер бях на рожден ден на своя много близка приятелка, като всяко едно младо момче на подобен празник се почерпих по случая и за здравето на близката ми приятелка и оттук започна всичко.

На следващия ден започнах да заспивам на различни места, без обаче да ми се спи. В края на деня с майка ми решихме, че трябва да посетим някакъв вид специалист и да разберем какво се случва. След една седмица ходене по мъките се разбра, че нося в себе си не малко образование на хипофизата. В първия момент изпитах освен болките и огромен страх. Мина ден, останаха само три до операцията, всичко се случваше много бързо, по спешност. Казах си, че от мен се изисква това да се стегна и да премина през това нещо с пълни сили и положителни емоции. Операцията беше дълга 9-10 часа, възстановяването се случи много бързо без странични проблеми“, разказва Наско с благодарност към Бог, за втория шанс, който му е дал.

Урокът, който той е получил гласи следното: „Оттогава насетне, разбира се, изпитвам малка доза страх, че това нещо може да се повтори, но най-големият извод е, че ние трябва да живеем щастливи и да правим живота си по-ведър.

Трябва да бъдем добри, за да получаваме добрини. Бих споделил едно на хората с подобен проблем: Не се предавайте, почти винаги ние сме по-силни от всичко, което ни застига и трябва само да повярваме в това!“