Останеш ли в България те чака битка!

Разказва омагьосващо "Приказка за пиано" в компанията на Симфоничен оркестър в зала „България“. Успява да увлече малките зрители като им покаже магията на музиката, Лилия Гелева завършва НАТФИЗ в класа на Атанас Атанасов. Може да я видим в програмата „Терминал 2“ - „Самолетът закъснява.“ на Маргарита Младенова и "Любовта на Анатол" на Антон Угринов в ТР „Сфумато“. Отново там участва в акцията "Поети срещу актьори".

Лили Гелева се изявява и на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ в „Процесът против богомилите“ по Стефан Цанев, както и може да я видим в Театър Азарян в постановката на Явор Гърдев „Чайка“. Отново под неговата режисура е и на сцената на Театър 199 в „Старицата от Калкута“.

Различно ли е предизвикателството да се играе пред деца?

Играем музикалния спектакъл за втори път. Интересно е да играеш за деца. Трябва да им привлечеш вниманието, но и да го задържиш. Огромно удоволствие е да виждаш как класическата музика ги вълнува и променя. Тези акции на Фортисимо фамилия са прекрасни и с много важна мисия.

Как се промени актьорството за вас преди ученето и след това?

Ако възприемеш себе си като човек, който се е научил на всичко- ще грешиш, а и за тази работа е добре да си с отворени сетива. Да откриваш какво те вдъхновява, да се предизвикваш и развиваш. От самия живот.

Актьорът в България може ли да подбира проектите си или се впуска във всичко, в което го поканят, поради липса на достатъчно работа?

Вярвам, че е много важно каквото и да правиш, да го правиш по най-добрия начин, на който си способен. Щастлива съм, че не ми се е налагало да отказвам проекти, защото не са достатъчно добри. Случвало ми се е да отказвам единствено, заради друг ангажимент, който е бил по едно и също време. Гледам на всяко нещо в тази професия като на предизвикателство. А и, за да имаш право да избираш, трябва да имаш много опит.

Как усетихте, че актьорството е вашия път в живота?

Ходейки на театър, гледайки хубави представления. Помня моноспектаклите на Мариус Куркински. Започнах да усещам, че излизайки от залата нещо различно се е случило с мен. Постепенно ми се прииска да се занимавам с това. Тогава учих рисуване и едното изкуство преля в другото. Усетих, че принципите са еднакви – едното не изключва другото. Напротив – обогатява го. В началото и на самата себе си не признавах, че съм решила да кандидатствам в НАТФИЗ.

Добре ли се чувства актьорът в България?

Трудно е за хората в България, не само за тези, които се занимават с изкуство. Щом човек е решил да остане тук-  отстояването на този избор е една своеобразна битка. Вярвам, все пак, че когато всеки си върши работата с любов, това зарежда и хората около него и така може да променяме нещата.

Следите ли как влияят театралните реформи на актьорите и на публиката?

Като се започва един процес е важно екипа да знае защо, да съществува истинско любопитство по дадена тема. Ако прескочиш този момент и си мислиш само дали даден спектакъл ще се гледа, резултатите най-често не са така добри. Важно е всяка дейност, с която човек се заеме да я прави с любов. Енергията на един екип е много важна предпоставка за доброто случване.

Амбициите ви в професионален план?

Нямам мечтани роли. Опитвам се всяко едно нещо, което правя, да го заобичвам и да намирам смисъл в него. На тази работа хубавото е, че е като автотерапия и помага на развитието ти като човек. Иска ми се да продължа да се занимавам с професията си и да допускам все повече неща за себе си в нея.

Изкушава ли ви киното?

Разбира се, надявам се да ми се случат подобни неща. Обичам киното, гледам и съвременни български филми. Следя всякакви фестивали, радвам се, че и НДК наистина се превръща в Дворец на културата. Там се случват прекрасни работи. Обнадеждена съм от това, което става и в киното ни, след като гледах „Урок“ и „Каръци“. Виждам надежда, че може да правим хубави филми в България. И не е въпрос само на много пари, а на хора, които знаят какво искат да направят.

Мислили ли сте да си потърсите късмета в чужбина?

Раждайки се тук, съм избрала изначално България. Често работя с чужди колеги по разни международни ателиета. Театъра е прекрасен начин за свързване на Хора. Обичам да пътувам. Хубаво е да си сравняваш часовника, но за мен с тази професията най- адекватно стоиш там, където си израснал. Не е само до езика, а до начин на мислене...

Къде ще сте по празниците?

Бъдни вечер усещам като семеен празник и го свързвам с уют, готвене, приготовления и близки хора. Към Нова година съм по-парти настроена. Но всяка година по това време се сещам, че пак не съм измислила къде, с кого и какво ще правя, но все се получава. Между празниците пък ще имам представления.