Васко Василев: Свикнал съм да не бъда винаги първа цигулка

Как един от най-успешните българи у нас и в чужбина съумява да остане верен на себе си?

За предизвикателствата на живота, за срещите с най-големите звезди, за опита, натрупан през годините и предстоящия концерт на 29-и февруари – цигуларят Васко Василев потърси 10 качества на истинския българин в предаването „Десет“ по Bulgaria ON AIR.

1. Горд с произхода си – Винаги ще бъда българин, в която и точка на света да се намирам. Връщам се често в България, за да се заредя с енергия от природата ни.

2. Посланик на България в света – Колкото и да сме малко, имаме известни хора във всеки един бранш. Постоянно разказвам колко е красиво тук и как Господ е създал тази страна за себе си.

3. Културно обогатяване на нацията – Готиното на музиката е, че може да те пренесе в различни епохи.

4. Без страх от предизвикателствата – Свикнал съм да бъда в различно амплоа – понякога дирижирам, акомпанирам. Затова съм свикнал да не съм винаги първа цигулка.

5. Скромност срещу самочувствие – Важно е човек да знае как изглежда отстрани. Когато свиря на концерт, съм подложен на критика и се надявам най-близките ми хора винаги да казват истината.

6. Образование за поколенията – Развивам частна консерватория, която е със седалище във Валенсия и Сингапур. Ще я открием тази година със супермузиканти. Имаме професори от цяла Европа, които са действащи музиканти, а не преподават само в консерваториите. Смятам, че това е най-добрият подход.

7. Опитът учи – Навремето единственият начин да излезеш извън страната бе да станеш музикант или спортист. Като дете репетирах по 7-8 часа на ден. От една страна, се чувствах неприятно, когато всички останали деца са навън и играят. Но от друга страна е приятно, когато те дават по телевизията или те извикат в резиденция „Бояна“ при Тодор Живков. Спомням си, че тогава той ме попита какво искам и казах: „Сладолед“, а всички настояваха да кажа апартамент. Срещах се с много известни личности, но бях дете и не обръщах толкова внимание на това – свирих на Чаушеску и това, което ми направи впечатление, бе, че имаше много хубави мокасини.

8. Не забравя откъде е тръгнал – Понякога си мисля дали съм постигнал достатъчно. Навремето бях 24-годишен концертмайстор на „Ковънт гардън“, сега съм на 45 години и в същото положение.

9. Живот, далеч от жълтото – Ако храниш медиите с жълти новини, ще продаваш вестници. Ако ги спестиш, няма никакъв проблем да запазиш личния си живот.

10. Пример за подражание – Повечето от нас помнят нещастието, но не и щастието. За мен то е тук и сега.