Петя Дикова: Харесвам се, макар да не съм 90-60-90!

Петя Дикова е сред младите лица в журналистиката, въпреки че вече повече от 15 години се изявява в ефир. Какво ѝ коства да бъде винаги във форма, спазва ли диети, какво е отношението ѝ към спорта. Ето какво сподели тя пред Tialoto.bg.

Петя, изглеждаш прекрасно. Ген или полагане на усилия?

Сигурно е заради гена, макар че тати, както много скиори, има криви крака. Слава богу, аз имам краката на мама и нейния чип нос. Ходя на бокс, на преходи, на масажи и други работи... Спортът, влюбването, близките, природата – това е в моята спортна програма.

Диети спазваш ли?

От тийнейджър не съм спазвала диети. Все попадам на момчета с вкус. Аз много харесвам тялото си, нищо че не съм 90-60-90. И не държа всички да ме харесват, а само момчето, с което съм.

Какво обичаш да си похапваш?

Много обичам кисело мляко и ленено семе. А когато започнат постите си правя един много вкусен десерт от бадемово мляко с киви, кокосови стърготини, чиа и любимото ми ленено семе. Освен това, лененото семе помага за свалянето на холестерола – проблем, който при мен се оказа наследствен.

Не знаех, че постиш?

Благодарна съм на Руми Попова (б. а. – криминален репортер на bTV), че още преди години ме научи да постя. Първата година е трудно, но после се свиква. Аз вече изпитвам нужда да постя. Отразява ми се много добре.

Със спортовете как си – на Ти или на Вие?

Ходя на бокс, спорт, който разбива едно клише. Защото отстрани може да си онова момиче с маникюра и игривия поглед, а когато си сложиш ръкавиците излъчваш нещо съвсем друго. Далеч съм от мисълта, че изглеждам респектиращо с ръкавиците, напротив – може би е нелепо, може би дори комично. Но боксът помага да сложиш едно различно лице, а аз обичам да съм различна.

Вкъщи спортуваш ли?

Твърдо съм против. В дома трябва да правиш само това, което ти е приятно. Не мога да си представя, че вкъщи блъскам боксова круша. Обожавам да ходя на парна баня. Направо изпадам в транс, страхотно медитативно пространство – без телефони, без продуценти, планьорки и звезди...

автор: Даниел Димитров