Той е злодеят на съвременното кино, наричат го Плашещия Гари. До последната церемония, на която се раздадоха Оскарите той не е получавал значими награди и талантът му е приеман някак по подразбиране.
А той е чувствителен, непредсказуем, раним като дете, което постоянно се страхува да не бъде наказано. Поне така мисли неговият близък приятел Кийт Ричардс, за когото Олдман е като шедьовъра на Бог. Почти толкова иконично мислят за него и най-известните му жени Ума Търман и Исабела Роселини, и още го обичат. „Най-мрачният час“ нямаше как да не бъде неговият пантеон. Като Уинстън Чърчил, Гари получи признанието, което от години му дължеше не само гилдията, но и публиката, дори да не бе получил „Оскар“. Тази награда едва ли значи нещо за Олдман. Лишен е от суетата. Още от дете.