Пи Диди живял с амиши, доял крави и събирал плодове

Пи Диди се радва на състояние от 825 милиона долара, които му отреждат второ място сред най-богатите рапъри. Освен от музика, той попълва банковите си сметки от бизнес със собствена марка парфюми, модна линия и компания за производство на водка.

Със сигурност нищо не му липсва, но самият той разкри, че един от най-хубавите периоди в живота му е едно лято, което прекарал в общността на амишите в окръг Ланкастър, Пенсилвания.

По време на двумесечния престой в анабаптистката християнска религиозна група, членовете на която живеят в затворено общество, обличат се семпло и не използват модерни изобретения като автомобили и електричество, той доял крави и събирал плодове, разказва сп. Story.

„Това е едно от нещата, които ми помогнаха да разбера кой съм аз, и да стана това, което съм. Да живееш сред амишите, е шанс наистина да избягаш, да видиш как можеш да съществуваш без телефон например. Това те учи как да се свързваш с другите хора истински“, признава Пи Диди.

Звездата, чието истинско име е Шон Комбс, израснал в беден квартал в Ню Йорк. Той се озовал в Пенсилвания, след като майка му Джанис се свързала с The Fresh Air Fund – организация с нестопанска цел, която предоставя безплатни ваканции на деца от социални групи с ниски доходи.

Рапърът си спомня за дните, прекарани в религиозната общност.

„Трябваше да доя крави, да събирам плодове, имаше много работа за вършене. Знаете ли, веднъж ни заведоха в църквата, там имаше огромна трапеза с вкусни ястия и се нахранихме хубаво. Това наистина те кара да чувстваш принадлежност, да си едно семейство с всички тези хора.“

Пи Диди се шегува, че тогава обикалял с кон и каруца по цял ден, а сега кара Бентли.

Запитан дали неговите амиши са запознати с успехите, които е постигнал след това, дали знаят кое е момчето, работило някога рамо до рамо с тях, звездата отговаря, че не е поддържал връзка с никого от общността, щом си тръгнал оттам. Но продължава и до ден днешен да мисли за тях и да се пита – дали те се чудят какво се е случило с него.

„Но мисля, че не го правят“, заключава той. И добавя, че би искал да се свърже с хората от общността и би било чудесно да се видят след толкова години.