Димо от P.I.F.: В очакване на втората си дъщеря

След концертите, включващи филмова атмосфера, светлинно шоу и мултимедия група P.I.F. пренареждат концепцията си, заменяйки мащабните участия с бутикови, на които канят феновете си почти „по пантофи“. „Все едно правим сцена в хола ни“, разказва фронтменът на бандата Димо пред Dnes.bg. Музикантът пояснява, че с колегите си обичат да сменят идейните си хрумвания през около две години и в началото на есента предстои да видим P.I.F. в нова светлина. А покрай това музикантът и артист го чакат и стратегически промени в личния живот. До дни Димо и съпругата му Люба очакват появата на своята втора дъщеря, а Ая скоро ще може да се нарече кака.

Как се чувстваш в такава голяма женска компания?

Много е хубаво в такава женска компания. Чувстваш се по-мъж. А дъщеря ми Ая ме действа както си иска, но нямам никакви проблеми с тази манипулация.

Идва ли Ая на твоите участия?

Да, и се гордее. Имахме концерт на 14 февруари в Литературен клуб „Перото“, на който бяха поканени влюбени и техните деца. Преди да се случи много хора ми писаха: „Абе нямате ли концерти, които да започват в по-ранен час, че искаме да дойдем с децата.“ А това означава за мен едно-единствено нещо: Благодаря на тези хора, че позволяват нашата музика да бъде слушана от техните деца, защото аз много внимавам какво пускам на дъщеря си. Сигурен съм, че и те внимават и щом съм минал през тяхната цедка – поклон и благодарност! Ясно е, че не можеш да опазиш децата от „Защото снощи правих кекс“, но можеш да заобиколиш, да им отклониш вниманието. НДК се паникьосаха, защото обявихме събитието и до вечерта билетите свършиха. Дойдоха много двойки и много деца. На сцената щъкаха бебета. Музиката бе внимателно озвучена, за да не пречи на слуха. Атмосферата бе страхотна – родителите се кефят, децата изживяват музиката. И дъщеря ми гледаше. А като свърши концертът, малките веднага се качиха на сцената да разглеждат инструментите. И Ая се нареди до мен и ми прошепва: „Тати, кажи им колко съм добра на ски!“"

Кога усети, че това, което правиш е важно за нея?

Много е смешно, когато за първи път виждаш, че дъщеря ти е фенка. Свирихме на предния Hills of Rock. Имаше около 20 000 човека. Съпругата ми Люба и Ая бяха на оградата до сцената. Тогава дъщеря ми за първи път ме видя пред толкова много хора в публиката. Слизам и чувам: „Това е моят татко!“ Каза го с някаква страшна гордост.

Ще тръгне ли по твоите стъпки?

Опитвам се да не я бутам в тази посока и в тази среда, но ако залитне натам, ще ѝ предоставя цялото студио. Спомням си една смешна ситуация, когато от детската градина ги бяха завели на специално място, където имаше обучение за деца с музикални инструменти. Ая я посрещат с китара, тя я поглежда и рязко се обръща. Вижда дайре, микрофон, пиано и пита: „Тати, какво има в другата стая?“ Обясних на хората, че тя просто е израснала в звукозаписно студио. Микрофоните и инструментите са й даденост. Просто подхванаха грешния човек, със сигурност на другите деца им беше интересно. Без да искам обаче, аз съм я профилирал.

Съвсем скоро фамилията ви ще се увеличи. Готви ли се Ая за появата на бебето?

Страшно много иска да има сестра. Преди време ѝ обяснихме, че ще имаме бебе, когато започне да спи сама в своята стая. Един ден идва и казва, че ако ѝ купим нощна лампа, ще иде да спи там. Явно бе пораснала. След като отиде, започна да вика: „Айде, мамо. Няма ли да си РОДЯВАШ вече бебе?“ А ние вече знаехме, че ще имаме. Сега много гушка корема на майка си, целува го. Изпитва страхотни вълнения и гордост, че мама ще има бебе. Сигурно ще ѝ бъде трудно в началото, но се опитваме да я приобщаваме към всичките ни ситуации. Играем заедно настолни игри, и то в голяма компания с много народ. Приобщаването към големите я води и към проблемите, които имаме. Социализираме я от малка. Като я питаме – кои са ти приятелите и тя изброява моите. Те говорят и се държат с нея като с голям. Подобно отношение я дръпва напред. Ограничаваме я от игрите с таблет. Два пъти в седмицата ѝ даваме да цъка нещо, за да има адекватност с времето си. Но смятам, че постоянното седене пред компютри и таблети е спиране на определени неврони. За да стигнеш от първа стъпка до втора, трябва да изминеш първо физическата стъпка. Седейки, не изследваш света.

Всъщност, семейството ви е още по-голямо. Имате и две кучета...

Имам Голдън ретрийвър на 9 години. Когато жена ми забременя с Ая, не можеше да го разхожда, тъй като бе голям и можеше да я издърпа. Оставихме го във Варна при родителите ми. Майка ми, обаче свикна с него. Баща ми започна да го храни и той качи много килограми. Това бе моето куче. Ая в един момент искаше то да е с нас, но вече не можехме просто така да го вземем. Взехме си още едно женско куче порода Той пудел – като играчка. Страшно умно. Взехме и ретрийвъра след като майка ми си отиде.

Голяма компания сте.

О, да, правим често и партита. Има деца, страшна суматоха. По някое време гледам, че Ая е заспала и я премествам в нейното легло. На сутринта тя ме пита: „Тати, ти пренесе ли ме?“, казвам й – „Не, бе тати. Човек като заспи – литва.“ И тя: „Ама наистина ли?“ Често се шегуваме. Имаме чудесно отношение един към друг. Може би, защото съм и куклен актьор, държа всичките й играчки да са „гледащи“. За мен е важно куклата да има поглед. Често си говорим като аз съм взел кукла в ръка и тя спира да общува с мен и започва да говори на куклата. Така разказва много повече неща. „Ти пък толкова ли не се сещаш?“, ми казва, а аз в такива моменти мога да питам всичко. Щастлив съм!