Коцкар по сценарий

Тони СтаркЗавършваме с луксозната, лъскава и корпоративна версия на Батман. Тони Старк не само възкреси атрофиралата кариера на Робърт Дауни-Мл., но и запозна масовия зрител с още един комиксов герой, който не разчита на някаква мутация

5 / 5

Автор: Благой Д. Иванов

Животът е роля, твърдят. А киното копира живота.

Затова ще смесим тоя тривиален наниз от въвеждащи клишета и ще погледнем съвсем буквално на тях – мъжът обича да влиза в определени роли и често търси т. нар. “ролеви модел”, който да следва.

Някои от нас дори са се специализирали в ситуационната адаптация и превъплъщението в различни персонажи, според средата и целта.

Можеш да си ексцентричен, нахакан, притеснителен, мистериозен, циничен, праведен, небрежен – или всичко накуп!

Докато “опипваш почвата” на флиртаджийската територия и се запознаваш лека-полека с обекта отсреща, можеш да преминеш и в множество трансформации, почти като един легален шизофреник - плейбой.

Но не се увличай – жените имат нюх към преиграването, а наказанието е жестоко и обикновено завършва с гигантска вербална или очна ножица, която ти подрязва самоуверените криле.

Но да се върнем на ролевите модели – в своите идеални представи (за самите себе си) мъжете се възприемат или мечтаят да бъдат доказан и безукорно професионален в поведението, излъчването и осанката си герой.

Не непременно благороден или възвишен, но винаги готов да разчита на почти свръхестествените си умения в свалката и социалното изпъкване.

Смешно е, когато някой има подобни цели, но няма особено покритие; от друга страна е някак респектиращо, когато друг успява да се доближи до този г-н Перфектен.

Мечтаният архетип намира различни проявления на големия и малкия екран, където ролевите модели са преувеличени до степен, граничеща с невъзможното. Ето 5 от тях, които обрисуват сравнително изчерпателно част от контурите на героичния сваляч и отсега не се извиняваме за отсъствието на нелепи и прехвалени родни “икони” като майор Никола Деянов.