Брокер с гореща сицилианска кръв управлява български акции

Преди време даваха сериал, в който брокери на американската фондова борса сключваха огромни сделки и въртяха тонове пари, а ежедневието им изглеждаше като на избягали от лудница лунатици.

Акции, облигации, бели якички, фондова борса, транзакции и подобни понятия предизвикват в мен душевен смут, а щом се заговори за опции върху фючърси или суапова сделка, вече се замислям дали менталните ми структури ще издържат на подобно напрежение.

Оказва се обаче, че фондовата борса в България (има, да не се учудвайте, даже е факт от 1997 г.) е добре развита, а пазарът на ценни книжа бележи неимоверен ръст, особено през последната година.

Хората, решили да инвестират в търговия с акции, компенсаторни инструменти и други подобни на фондовата борса в България, хич не са за оплакване, уверявам ви, въпреки че оборотът на нашата борса е все още сравнително малък.

Бумът на капиталовия пазар у нас открои особена класа инвеститори, така наречените „бели якички“ – царете на акциите и т.н., да не се повтарям. Всички, които участват в този бизнес, привличат внимание - предимно са мъже, които имат скъпи костюми, управляват значителни суми, говорят бързо, пият бързо и мислят бързо.

Може би най-динамичното звено във веригата са брокерите – тези, които в САЩ хвърчат и крещят като смахнати и купуват ценни книжа за клиентите си. Тук в България нещата са доста по-спокойни, защото, както ми обясниха, всичко става по електронен път.

Един колега (той търгува с акции и ме подкрепя със заеми, защото аз изпадам често във финансови колапси, може би защото не инвестирам) ми уреди среща с неговия брокер. Първоначалната ми представа бе, че ще срещна надуто и сковано юпи, което ще ме гледа презрително в лъскавия си офис.

Напротив. Посрещна ме млад мъж под 30 години, изтупан в супер костюм, който ми връчи да чета Vogue Homme, докато си довърши работната среща.

Брей, аз си мислех, че повечето брокери нямат време за такива неща, но както и да е. Оказа се, че Илиян Скарлатов (брокерът и главно действащо лице тук), въпреки небрежния си вид на холивудски секссимвол, има доста солидно образование и опит. Възпитаник на Атинския университет по бизнес и икономика и носител на златна диплома по бизнес администрация от Thames Valley University в Лондон. Работил е една година като брокер в Солун. Понастоящем е незаменим кадър в инвестиционния посредник "София Интернешънъл Секюритиз". В България, ако не е станало ясно.

На всичкото отгоре прадядо му се оказва сицилианец и освен предполагаемо тъмно и бурно минало родът на Скарлатови има вековен опит в търговията и банкерството.

Не бих се отказал да имам брокер със сицилианска кръв, подобно образование и отношение към клиентите. Надеждите ми се попариха, когато ми каза, че трябва да имам поне 5000 лв., за да започна да търгувам с акции.

Явно ще е някой друг път. Бързам да го разпитам за всичко: за работата, за стреса, за акциите, за спорта, за жените, за борсата и т.н. Едно от новите лица на България, тези с увереност, пари и идея как стават нещата, повярвайте ми.

От колко време си брокер?

Лиценз от Комисията по финансов надзор получих през юни 2003 г., но много преди това съм се занимавал като частен инвеститор. Минал съм и през гръцката фондова борса, но след като натрупах опит, реших да се върна в България с конкретната цел да стана брокер.

Има ли значение възрастта на брокера?

Според мен, колкото по-млад е един брокер, толкова по-добре. Не става дума да е на 18 години, но една възраст 22-23 години е добра. Колкото по-млад е човек, толкова по-здрави нерви има. Все пак това е работа, в която нервите на хората се изхабяват. Възрастта 25 – 35 години е перфектна за тази работа.

А ти как се справяш със стреса? Той е толкова присъщ на твоята професия?

След офиса наистина съм много натоварен. Всяка вечер излизам да вечерям навън, за да мога да се поотпусна, обичам да пийна една чаша вино.

За щастие си имам фитнес вкъщи, което допълнително ми помага. Купих си го с първите печалби от борсата. Гледам да тренирам по три пъти в седмицата. Също така съм много запален скиор, но работата ми все по- рядко ми позволява да го правя.

А сексът помага ли в процеса на разтоварване?

Разбира се. Това е научно доказано.

Това е интересно, защото всички мъже отговарят положително, а жените се колебаят и по-скоро отговарят отрицателно.

Да, така е, но аз ще ви кажа защо... Защото 75% от работата я върши мъжът...

По колко часа работиш на ден?

Между 9 и 13 часа на ден. По-малко от 9 никога не се случва.

Спазваш ли някакви режими на хранене?

Да, но това е по-скоро, защото спортувам, а не заради професията.

Според едно изследване хората, които се занимават с фондови борси, предпочитат повече индивидуалните спортове пред колективните. При теб как е?

Не мога да кажа за колегите си, но аз все повече започвам да ценя тишината, въпреки че до преди само година и половина водех доста активен нощен живот.

Но за спорта наистина предпочитам да тренирам нещо сам, като плуване или фитнес например, защото така можеш да се успокоиш, не мислиш за нищо и се грижиш за себе си, докато при един колективен спорт трябва да се съобразяваш с останалите.

Ами нощният живот? Излизаш ли по клубове?

Да, три пъти в месеца, което не е добре, като се има предвид, че преди излизах три пъти в седмицата. Падам си по хаус клубовете, защото съм живял дълго време в чужбина, в град, който е като столица на хауса – Лондон.

Напоследък се появи едно понятие метросексуален мъж (тип Дейвид Бекъм, който поддържа изряден външен вид и не се притеснява да изглежда добре, бел.ред.). Ти такъв ли си?

Аз съм типичен метросексуалист. Е, не стигам чак до маски за лице и кремове против бръчки, но използвам специални гелове за измиване на лице, ходя на козметик, обичам маркови дрехи и парфюми, ходя на фитнес.

Фамилията ти е много интересна - има книга и филм за фамилия Скарлатови?

Книгата и филмът за Скарлатови разказват за живота на Буров. Аз произлизам от стар италиански род. Прадедите ми са били златари в Палермо и са се казвали Скарлати.

После родът се разцепва на три части. Едната заминава за Гърция, друга за Константинопол, по онова време също в Гърция, и третата остава в Италия. След това моят дядо пристига от Истанбул в България и тук се ражда баща ми.

Има ли някакъв дрескод за брокери?

Дрескодът е ясен. Костюм, риза и вратовръзка, хубави обувки задължително.

Допреди 2 години брокери в България почти нямаше, считаш ли, че вие сте някаква нова класа, нещо като юпитата на запад?

Всъщност и преди 2 години имаше брокери, но те търгуваха на пода на борсата, а не през брокерските терминали които ползваме от 2002 насам. Според мен тогава тръпката в била много по- голяма защото е имало личен контакт. Понастоящем ние сме хората, които прекарват парите от инвеститора до предприятията по електронен път. От тази гледна точка, като един катализатор, малко неща зависят от нас, но тъй като по цял ден се занимаваме с пари, можем да даваме добри мнения, стига да бъдем попитани.

А имате ли право да ги давате?

Конкретно за инвестиционни предложения трябва клиентът специално да е поискал и да сме сключили договор за консултации. Самосиндикално не даваме мнения.

Какви са твоите амбиции оттук-нататък като човек със солидно образование в тази сфера?

Човек, който се е занимавал с инвестиции, не може да спре току-така. Ние сме хора, които не произвеждаме продукт. Ние притежаваме нещо, което струва пари. Когато това нещо започне да струва повече пари, ние го продаваме и почваме да притежаваме друго нещо. Сега съм брокер, после мисля да стана главен брокер, анализатор, после работа с корпоративни клиенти. Във всички случаи не си представям работа извън борсата.

Позволено ли е като брокер да имаш собствен портфейл, да търгуваш с акции за собствена сметка?

По начало законът в България не го забранява, но политиката на нашата фирма е различна и не позволява брокерите да търгуват за собствена сметка.

Лесно ли се изкарват пари на нашата борса?

Лесни пари няма. Всички пари се изкарват със знания и шанс разбира се. Но в сравнение с японската, английската и щатската фондова борса е по-лесно, тъй като пазарът е по-малък и факторите и компонентите, от които зависи, също са по-малко.

През 2004 SOFIX (един от двата индекса на Българската фондова борса (БФБ), който бележи движението на акциите на 13-те най-големи компании на борсата, бел. ред.) беше вторият най-бързо нарастващ индекс в света. Мислиш ли, че може да стане първи тази година?

Това, разбира се, зависи и от останалите конкуренти в класацията. Това не зависи само от нашата държава, зависи и от това как се развиват икономиките на другите държави.

Много неща зависят и от изборите. Ако спечели досегашното управление, пазарът ще остане спокоен; ако спечелят конкурентите, ще има известно безпокойство. Това не означава, че ще се случи нещо лошо. При промяна предполагам, че ще има леко забавяне, но при сегашния темп на развитие, то няма да продължи повече от три месеца.

Имаш голяма база за сравнение между нашата и гръцката фондова борса. Какво мислиш, че е общото между тях?

По принцип размерите са несъпоставими. Гръцката борса е много по-голяма. Наблюдаваше се едно масово навлизане на капитали, което тук още не го е имало. Това е, защото сме още млад пазар. Когато това се случи, ще започнем да си приличаме с тях.

Кое поставяш на първо място - борсата или жените?

Принципно е трудно да се отговори, защото и борсата, както и жените могат да ти изневерят точно когато най-малко го очакваш.

Един професионалист не може да бъде пълноценен без да има хармония в личния си живот, което неминуемо означава да бъде емоционално щастлив. Мисля че това предоставя достатъчно пространство за размисъл. Успехът, щастието, работата и отношенията с жените са въпрос на баланс.

Снимки: Личен архив

Александър Иванов