Проф. Вучков скромен: Винаги съм бил харесван!

„Винаги съм бил много харесван – често жените са били тези, които първи са тръгвали към мен. Както се вика, те са ме сваляли и това е повдигало много моето самочувствие.“, това сподели проф. Юлиан Вучков пред Кристина Патрашкова.

Атрактивният телевизионен водещ и автор на повече от 20 книги разказа пред bTV, че любовта е тази, която дава криле и кара хората да се чувстват силни.

Той сподели, че в живота му половината от жените, с които е бил много са го харесвали, а другата половина – не са, въпреки че са ценели таланта му. Причината да не го одобряват е била характера му, тъй като той изобщо не е правил компромиси, а партньорките му са били еманципирани интелектуалки.

Вучков допълни, че никога не е бил увлечен от български актриси, защото е бил горд човек, изискващ да го харесват заради самия него, а не заради критиката му. Все пак отбеляза, че е имал няколко връзки с актриси и от тях е стигнал до извода, че те играят театър и в леглото, и са много фалшиви.

Така и не се е появила жената, която да го нарани, тъй като професорът не е имал дълготрайни връзки. Когато някоя дама не го е харесвала, той си е казвал, че тя просто няма вкус.

„Имам голямо самочувствие и никога не съм изпадал в малодушие“, убеди той. Сега Диана е най-близкия човек до него, а слуховете за тяхната раздяла, Вучков обясни с поредните клюки, от които се хранят много от медиите.

Интелектуалецът определи детството си като най-трудния период в живота си. Майка му е била само на 15 години, когато се е омъжила, а година и половина по-късно се е появил и той. Вучков обясни, че и двамата му родители са били лекомислени, поддавали са се на своите настроения и страсти.

„Реших да вървя по обратния път, да се подчиня на разума си и на себевладеенето. Нямах ласка и любов от дома. Само четири години съм живял с майка ми през целия ми живот, а с баща ми – една. Учителите бяха моята опора. Бях пълен отличник в гимназията и във ВИТИЗ“, спомня си професорът.

Най-дълбока рана в живота му е срещата с неговия втори баща, който се е отнасял много зле с него. В същото време професорът е убеден, че ако е бил галеник в семейството, нямало да постигне толкова много в живота, тъй като и амбицията му щяла да е по-малка. Една от най-големите му болки е, че няма свои собствени деца.

„Много обичам деца. – разказва той и допълва, че като ги види на улицата им се радва, прави им комплименти и ги гали по главичката, а майките се радват. Все пак проф. Вучков отбеляза, че като гледа децата на част от приятелите си, се хваща за главата. „Изтръпнал съм пред мисълта, че моят син може да се дрогира, а гаранция няма. Индивидуалният код е решаващият, талантът не се онаследява.“, убеден е той.