Традиция от Изтока

Някои интересни факти и съвети за пушенето на наргиле

Има много видове наргилета като те се различават главно по цвят, форма и големина

1 / 8

Ако обичате приказки няма начин да не сте чели „Алиса в страната на чудесата“, където една гъсеница неуморно пушеше наргиле. Но и да сте я чели, се предполага, че никак не е било скоро.

Отделно от приказките вече никой не се съмнява, че духът на партито се крие в наргилето. И все повече купоните приличат на някой от безбройните разкази на Шехеразада. Наргилето е същинско творение на изкуството, което все по-често се среща като декорация за дома, но главното му предназначение не е това, разбира се.

Въпреки популярността на наргилето, за него се знае твърде малко. Общоприето е схващането, че този невероятен инструмент е произлязъл някъде в Близкия Изток, но истината е малко по-различна.

Наргилето е изобретено в Индия като първоначално е било направено от кокосови орехи. В годините то се видоизменя драстично и чак през 15 век придобива днешната си форма. Точно тогава Британската източно- индийска компания представя венецианското стъкло на индийския народ, а както знаем на тази същата компания е заслугата да пием джин с тоник, но това е друга тема...

Истинският разцвет на наргилето настъпва след като е пренесено в Иран. Много неща са поели по пътя на славата именно от тази велика нация, дори и така безценната за българите мусака. Възходът не спира до тук. През 17-ти век Османската империя завладява земите на днешен Иран и султан Мурад V издига наргилето в нещо като култ (може би като реванш, след като Селим II забранява бозата).

Той също така налага обичая да се пуши наргиле след всяка официална вечеря, както и при всеки дипломатически разговор. Дори става традиция султаните да се изобразяват на портретите си, пушещи. Както се досещате след това то е мигрирало съвсем успешно и в Европа.

Самата система на наргилето наподобява доста силно лула, с разликата, че димът се филтрира през течност, най-вече вода, но не само. Освен, че е сърцето и духът на купона, то е и инструмент за успокоение. Може даже да се каже, че пушенето на наргиле наподобява медитация.

Повечето наргилета се състоят от 5 части. Това са чашката за тютюн, паничка за изгорели въглени и пепел, главно тяло, стъклена ваза и маркуч. Чашките за тютюна варират значително по големина и форма в зависимост от големината на наргилетата, а те могат да придобият колосални размери като 8 маркуча и 1,5 метра височина.

Докато паничката за пепел и въглени не е от екзистенциална важност, то вазата е тази, която прави пушенето толкова сакрално занимание. Водата трябва да покрива 2 см от тръбата на главното тяло, за да бъде ефектът оптимален. Ако е прекалено пълна ще засмучете вода в маркуча, а ако е прекалено празна димът няма да се филтрира и ще минава директно към вашите дробове.

Пушенето на наргиле се смята за по-малко вредно от цигарите, но ако не сложите достатъчно вода и поемете чистият дим, това ще бъде доста пагубно за здравето ви, тъй като въглените представляват чисти въглища, а това означава най-различни оксиди на въглерода и сярата в натуралната им форма.

Но това, което отличава наргилетата от цигарите, пурите и даже лулите, е тютюнът, защото той е много по-различен. С други думи това не е просто нещо, което расте, суши се и после се пуши. Тютюнът за наргиле е смес от специални сортове тютюн с меласа (продукт, който се получава при преработката на захар или мед) и дестилирана вода с определен плодов вкус. Като цяло тютюнът прилича на конфитюр.

Все пак не го яжте, освен че няма абсолютно никакви хранителни качества, никак няма и да ви е вкусен. Самото пушене на този вид тютюн не е, за да извлечете някаква полза от никотиновото съдържание, което в случая е нищожно, а за да усетите аромата на плодовете. Тютюнът се среща в много разновидности като най-продавани са плодовите, най-вече ябълка. Освен тях, има и много други като шоколад, капучино и ванилия.

Важно е, когато пушите наргиле да не позволявате на въглена да има пряк допир до тютюна. Следете дали фолиото под въглена е цяло, защото ако е скъсано и не го смените, рискувате да се нагълтате с 36 пъти повече катран и 15 пъти повече въглероден монооксид. И тъй като температурата на въглена е 100-150 градуса, това не позволява да се отделят по-вредни канцерогенни вещества.

Съпоставено с цигарите, наргилето не уврежда толкова сериозно организма. Дори има проучвания, които показват, че рискът от рак при пушенето на наргиле е в пъти по-малък от този при цигарите. Докато те увреждат най-деликатните места в белия дроб, то вредата от наргилето е концентрирана върху трахеята. Да, наистина то не е никаква алтернатива на цигарите, за това пък самото му пушене е изкуство.

Може би един от най-важните компоненти при пушенето на наргиле е въгленът. Именно той е тази част, която кара цялото това чудо да работи, нещо като гориво. Има най-различни, като основните два вида са или кръгли като хапчета или дълги триъгълни парчета. Като състав въглените, както казахме, са чисти въглища.

Различните видове имат различно предназначение. Тъй като въглищата се палят наистина много трудно, което респективно означава, че и не гаснат след това, кръглите са най-подходящи за открити места. Те имат слой от керосин и се палят лесно със запалка, но имат и недостатъци. Керосинът е канцерогенен, а и при запалването температурата надвишава 300 градуса и започват да се отделят вредните съставки.

Другият вид въглени се смятат за по-висша класа. Те се палят по-трудно, защото при тях липсва керосиновото покритие. В миналото са използвали въглените от огнището, но много добър метод, за да бъдат запалени е да ги оставите на котлона за 15 минути. Именно този вид въглени се използват в наргиле баровете.

Има и един трети вид въглени, които не са много широко известни в България. Предстявляват сребристи пръчици, които се палят също на котлона, но са малко по-качествени, съответно и по-скъпи. В повечето арабски магазини ще ви споделят тайната, че най-доброто наргиле става като се смесят 2 части тютюн с ябълка и 1 част тютюн с мента именно с тези въглени.

Интересното при наргилето е, че има конкретен етикет при пушенето, който е редно да се спазва. Никога не подавайте маркуча насочен директно към другият човек, също така никога не поставяйте наргилето на масата. Освен, че не е прилично и може да предизвика пожар, а в Сирия се смята, че така искате да кажете „целунете ми за*ника“.

Не си палете цигарата от въглена, защото е невъзпитано и никой не би искал да знае как изглеждате без вежди, просто ползвайте запалка. И последно, когато пушите с непознати използвайте собствен мунтщук, за да се предпазите от инфекции

И все пак освен, че е един модерен начин да се събере с приятели, наистина ви препоръчваме да пушите наргиле. В цигарите се съдържат повече от 600 вредни вещества, а при тяхното горене се отделят още 4000 като много от тях са смятани за канцерогенни, но най-добрият съвет е да не пушите въобще.