Есенни мисли

От Daira

Правя бавна крачка към септември. Затварям очи и вдишвам. Парфюм на есен. Току що пръснат върху безплътното и тяло. Все още силен, искрящ, но бавно разнасящ се из въздуха.

Помниш ли, казах ти, че идва. Обожавам я. Есента е най-истинското ми усещане - никога не еднозначна. Понякога се обърквам дали ме радва, или ме натъжава, дали е кристална, или нюанс на всеки един цвят от спектъра, дали носи в себе си лятото или свири стакато първите тонове на зимата.

Есента винаги носи рокля. Сигурна съм, ще я харесваш. Мъжете като теб оценяват грацията на жена в рокля. Тя е дама. Изящна, прекрасна, присъствието й е меко, завладява те. Искаш да я докоснеш, да я прегърнеш, да те прегърне. Красива е и знае това. Усмихва се и нежно улавя ръката ти. Омагьосва. Тя е вълшебница. Прави въздуха пълен с усещане. Чувственост. Споделена самота. Изказано желание. Осъществена невъзможност. Старо начало. Нов завършек. Само тя може всичко това наведнъж...

Обичам есента с цялата си душа. Посрещнах я в началото на септември. Теб те нямаше. При теб е още лято. Вдишах я. За миг бях част от нейното дихание. Само за миг. Тя е съвършенство.

Спря до мен, усетих погледа й, макар че не можех да го видя. Чух я в мислите си. Чух я – предложи ми да ме научи да бъда нейно подобие. Отказах й. Не сега. Имам още да уча. Имам още да разбера. Имам още грешки, кодирани някъде там във вечността, още любов да дам, още да получа, още грях, още вяра, още минало и бъдеще, които трябва да се случат...

Тя ми се усмихна. Знаеше, че ще откажа. Знаеше и защо. По-добре от мен. И преди да продължи ме целуна. Благослови ме. Зная го.

Да, тази есен е различна. Нова съм. Цяла съм.

Есента ме прегърна, без излишна поза, сякаш знаеше, че не обичам сбогувания. За миг долових собственото си предчувствие за моята есен. Пъстра мозайка от моменти. Различни. Объркващи. Съвършени.

Очакване. Парещо и наситено с емоция. Собствена и споделена. Горящо...

Домати с моцарела и босилек.

Градината на ТобаКо.

Бяло вино в чаша за червено.

Повяхващи с края на лятото петунии.

Приятели, които те карат да потръпваш от щастие, че ги има.

Слънце и феерия от цветове, добиващи плътност в повехналите листа.

Сладкиш с ябълки и канела. 

Продължение