За китовете и хората

Днес попаднах на една доста любопитна новина, която няма как да не разнежи всяка по-романтична душица.

Женски гърбат кит удивил морските биолози, като изминал рекордно разстояние от 9800 километра или една четвърт от света в търсене на любовта.

Учените обясняват, че това е най-дългата документирана миграция на бозайник.

Пътешествието е необичайно не само заради огромното разстояние - двойно по-голямо от това, което китовете изминават в търсене на нови места за размножаване, но и защото е преплувано от женски екземпляр.

Няма да се впускам в дълги и тривиални разсъждения относно това, как всички ние – хората, не трябва да спираме да търсим своята собствена приказка в непридвидимия ни свят, придобил доста повече цинични краски, в сравнение с времето, когато Ромео и Жулиета са се разхождали ръка за ръка по земята.

Защото госпожица Кит показва всичко недвусмислено, ясно и достатъчно изчерпателно.

Ние, хората, точно както и китовете, сме творения на Природата. А Природата показва, че любовта е най-естественото нещо на света. Можете да я видите навсякъде, в хиляди различни проявления. Просто трябва да се огледате.

Не се страхувайте от нея, Tя дава крила. Тя може да накара всяко едно създание да излезе от стереотипа си и да стори чудо. Защото именно Tя е божественият двигател.

И изобщо не е нужно да се нагърбвате с поставянето на удивителни рекорди. Достатъчно е да се опитате да свалите маската на неверието си поне за ден.

Да, излагате незащитената си и крехка същност на непознатите външни явления, но всъщност това е единствения начин да се докоснете до истинското щастие.

Сигурна съм, че храбрата китка в крайна сметка е намерила това, което търси. А вие готови ли сте да започнете?