Вчера ме нарекоха за пореден път „леличка”, в тоалетната на Софийската опера едно младо майче ме окачестви като такава. Миналата седмица една баба на спирката ме пита какво следвам, а преди около месец във фризьорския салон една жена се поинтересува дали съм женена.
Но вече свикнах и без това хората по улиците отдавна ме наричат „госпожо”, а за цигари и алкохол не ми искат лична карта.
А ако спомена случайно, че говоря два езика и уча трети ме питат дали не съм учителка. Но нищооо аз поглеждам с внимателен поглед и намирам деликатен начин да се измъкна от ситуацията... иначе те ще се чувстват неудобно.
И така сред хорските коментари и досадната им суетня някъде изтича живота ми, там между антракта на операта или на спирката на тролея, някъде там из хилядите светлинки и атоми въздух минава краткия миг, наречен живот, а при някои просто съществуване. („живот” и „съществуване” са много различни неща, но за това някой друг път).
Забързана да не закъснея за поредната глупава среща или пред огледалото слагайки си молив за очи, клюкарствайки на по кафе, или наливайки поредната чаша с водка... така минава живота ми... неусетно и бързо... сред нищото...
Питат ме какви планове имам за новогодишните празници и рожденият ми ден, който е дни по-късно.
Но как мога да знам, едва началото на ноември е, а искате да знаете къде мисля да се напивам за Нова година... Или къде ще ходя на море следващото лято? ... отчайвам се.
Аз се смятам за подреден и точен човек, но нима единственото, което вълнува околните са плановете ни? И животът на всички ли минава докато си правят планове за това и онова, най-вероятно безполезни?
Времето минава, миговете изтичат през пръстите докато чакаме в магазина, четем вестник, пътуваме към вкъщи или вдигаме наздравица.
Животът минава, а понякога аз се чувствам сякаш гледам отстрани и не вземам участие в него , а съм някакъв незаинтересован наблюдател. Кога ще се включа и аз? Или може би отдавна съм се включила, а не го съзнавам?
Кучето започна да ме дърпа за крачола на панталона, станало е сигурно време за разходка, хайде аз ще ставам, отивам да живея, да се разходя из парка заедно с него, да почувствам вятъра в косите си и порива на младостта да ме обземе.
Да, все пак съм на 17.




Централна емисия
"Лукойл" плаща близо 50 долара над пазарната цена на петрола, твърди Богданов
Разследват брутално посегателство над 15-годишно момиче в София
Използването на AI на работното място крие риск от сериозно психическо изтощение
Историческа магнитна буря е образувала 4 радиационни пояса около Земята
Марсоходът Curiosity се натъкна на загадъчни скални структури, наподобяващи чипс
Откритие в Китай: Homo erectus е бил много адаптивен и интелигентен
Гонзо ще проведе "майсторски клас" в УНСС пред студенти и докторанти
Наполи изгуби вратар до 2027 г.
Няма Мбапе, няма Винисиус, Белингам е най-добър в Реал Мадрид
Добри новини в Ливърпул преди дербито с Юнайтед
Дневен хороскоп за 20 ноември, петък
Явор прекрачва границата, а Иво и Амигото тръгват към война в епизод 7
3 продукта, които всяка стюардеса носи в чантата си
Подаръци за мъж: практични идеи за Коледа
Психология за родители: Развитие на речта и емоционалната интелигентност в ранното детство
Какви видове презервативи съществуват?
Международен курс по сърдечна недостатъчност събира кардиолози в София
Защо новопоявилият се диабет понякога е ранен признак на рак на панкреаса?
Остави коментар
Valenc
( преди 16 години )