Животът: низ от възходи и падения, радости и тъги, еднообразие и дъги... И т.н., и т.н...
Понякога си птица, понякога си охлюв.
Понякога пък просто не ти пука (дали летиш или пълзиш).
Или до такава степен искаш да не ти пука, че си го повтаряш по сто пъти на ден... И, в крайна сметка, започваш да си вярваш.
Всъщност, като се замисля, би било хубаво непукизмът да е болестта на 21 век. Болест, но от хубавите. Като любовта.
Да не ти пука означава да си ''куул'' (т..е. да си "пич"), да си ''над нещата'' (и материалните), да имаш собствена житейска философия, да не раздаваш "правосъдие", да не се бъркаш в живота на останалите, да не намесваш останалите в своя...
Освен всичко останало, докато не ти пука, съвсем лесно и безпроблемно наричаш нещата (и хората) с истинските им имена. Но го правиш по такъв начин, че въпреки всичко и всички, си оставаш ''куул''. Пред себе си.
Да не ти пука се равнява на тотално освобождаване от всички неприятни чувства и усещания, които обратното на непукизма носи със себе си.
Страх, вина, завист, несигурност, алчност...
Единственото правило на непукизма е изключително просто: практикувай го. На теория всички сме непукисти. А на практика?
Горе в галерията ви очакват уникално забавните (и достоверни) илюстрации на испанеца Алекс Нориега (Alex Noriega), който няма никакъв проблем с разобличаването на простите житейски истини.
И на хората, които всячески се опитват да ги преиначат.
След това може отново да се демотивирате. Или да се потопите в 17-те чужди философски размисли.
Каквото и да правите, помнете, че го правите както за, така и на себе си. Точно толкова просто е, колкото изглежда.