Удобна нова година

В дните преди всяка Нова година изпадам в едно странно усещане на безвремие.

Чудя се дали новата изобщо ще дойде или ще си останем да си висим в нищото между старата и новата година, като затиснати в преспи.

Усещам се как се вълнувам като преди посрещането на стар приятел на летището или като преди представление.

Взирам се в новите цифри, които ще определят следващите 365 дни и се опитвам да свикна с тях.

Пробвам ги как звучат, тук там ми се налага да ги пиша и ръката ми все още не е свикнала с тях.

Опитвам да предположа дали новата година няма да ме разочарова още на първия завой или пък напротив – ще ми служи вярно във всякакво време и без значение дали се катеря в планината или пия кафе на някой площад.

Новите цифри все още не са ми достатъчно удобни, не ги асоциирам с нищо и само усещането за ново ме кара да се протегна и да ги приема.

Също като нови обувки, които взимаш само защото ти се иска да имаш нещо ново покрай себе си поне за известно време.

В началото им се радваш, хвалиш се на всички с новата придобивка и ставаш посред нощ да им се радваш.

После обувките се очупват по крака ти, спираш да им обръщаш внимание докато сутрин ги нахлузваш в бързината, с теб са винаги и чак когато токът се счупи или се скъсат, започваш да се оглеждаш за нови обувки.

Както в края на всяка година се оглеждаш за следващата и стискаш палци новата да е по-добра от старата.