Състезание по грип

Наблюдавали ли сте синдрома на кашлящия преди началото на представление?

Много е популярен.

Обикновено се проявява в първите секунди след загасването на осветлението, точно преди да се вдигне завесата.

В тъмно някой се изкашля.

Обикновено е някой, на когото му се кашля от праха, натрупан след стотици представления. Същият този някой не се притеснява от хорското мнение и предпочита да се изкашля отривисто веднъж, вместо да се дави цяло представление.

Веднага след това поне петима други решават също да се изкашлят, ей така, за проба. Да чуят собствената си кашлица в утихналата зала, да се покажат смели и непукисти.

След първите пет още пет набират смелост да се изявят по този начин и ако точно тогава не започваше увертюрата или не се вдигаше завесата, цялата зала щеше да се разкашля, ей така, да види какво е.

За съжаление така се държат и всички, болни от грип.

Смятат, че са на състезание и се надпреварват кой по-грипозен ще се вози в автобуса, кой колко колеги ще зарази и кой колко далеч може да кихне без да си слага ръката на устата.

Състезаващите се по разпръскване на вируси в градския транспорт са същите смелчаци като тези в театралната зала – набират сили да чуят собствения си глас в утихналото превозно средство, придружено с надеждата, че ще събудят съчувствие с откъртващата се от дъното на дробовете им кашлица.

Покрай тях веднага се намират още двама-трима болни, тръгнали към личния си лекар (дано, дано), който също решават да демонстрират наличие на кашлица, а някои добавят и шумно издухване на носа.

В края на кашлящо-кихащата тирада се оглеждат с победоносен поглед, за да съберат възможно най-много съчувствени погледи, а късметлиите научават някои и друга домашна рецепта против кашлица.

Сходно състезание се наблюдава масово и по работните места.

Явно някой някога грешно реши, че е геройство да ходиш на работа с температура, да влизаш в срещи с колегите си запасен с кошче за боклук, за да хвърляш там хремавите си носни кърпички и да обясняваш със запушен нос в коридора - „Пазете се от мен, болен от грип съм“.

А всъщност единствените, които имат някаква „полза“ от това да се взаимозаразяват, са учениците, които поне могат да си „спечелят“ грипна ваканция. (това в рамките на шегата).

Останалите май вече са призьори в състезанието по безхаберие.