В икономиката съществува един термин - „при равни други условия" - който се използва, за да се прогнозира състоянието на даден обект или неговото развитие, ако не съществуваха заобикалящите го икономически явления. Казано по друг начин, ако бъде игнорирано тяхното влияние. Например, в момента щяхме да сме по-богати, ако не се намирахме в период на лека инфлация.
Икономиката всъщност е доста универсална наука, като в нея са преплетени знанията на всички фундаментални науки, които, освен същността и строежа на нашия свят, се занимават и с изследването на нещата от нашия живот, в този най-чист, общочовешки вид.
Хванат в контекста на философията, „при равни други условия", идеално би отговорил на въпроса какво бихме били ние, без влиянието на заобикалящата ни среда: било то социална, демографска, културна, семейна, приятелска, държавна...
Отговорът е прост: определено не бихме били това, което сме.
Защото истината е, че човекът е една сложна нерво-физиологическа структура, а същността му е микс от чисто биологически фактори, като генен фонд, ДНК, и дори брой на мозъчните клетки.
За персоната ни определено има значение и това, коя от двете половини на мозъка функционира по-добре – лявата, логическата, или дясната, интуитивната. Не без значение са и чисто физическите характеристики на организма ни, които създават у нас определени поведенчески навици.
Аз лично мисля обаче (много атеистично настроени мислители биха ме оборили), че за човек, като едно завършено и уникално същество, и за неговата персоналност, съществена роля играе душата.
21 грама божествена материя? Част от общото космическо съзнание? Духът в най-чистата му форма? Можете да я определите както пожелаете.
Факт обаче е че, душата би била двигател на човешкия живот... при равни други условия. За жалост.
Например, ако не съществуваха паричните ограничения и различните държавни рестрикции, бихме могли да посетим всички мечтани дестинации по света, водени само и единствено от подтика на душата, нали?
За жалост обаче, живеещи в действителността такава, каквато е, мечтаното пътешествие не винаги е толкова лесно изпълнимо. Особено в държава, в която месечните ти доходи стигат до там, че с тях можеш да покриеш месечните си сметки и да напазаруваш стоките от първа необходимост.
Това обаче душата не го разбира и започва да се бунтува – та тя толкова иска да отиде на Бали? Защо не я водиш? Нарочно ли я мъчиш?
Вследствие на това, започваме да изпитваме чувства като тъга, съжаление, дори гняв. Защото чувствата са езикът, на който ни говори нашата душа.
Изхождайки от тази логика можем да си обясним много явления в нашия живот, които ни карат да се чувстваме зле.
Факт е, че повечето такива явления са следствие от именно независещите от нас, екстровертни условия - „неравните други условия". Същата тази околна среда и нейните елементи, които изброих по-рано.
Те са тези, които понякога правят нещата не правилни, а грешни, но истината е, че това също са сложни процеси, зависещи от други, още по-фундаментални процеси, подредени в една спирала, върху която никой няма контрол.
Изведнъж ние се оказваме в центъра на тази спирала, държейки в ръце нашата истинска същност (душата с нейните мечти, желания и наставления), на дъното на водовъртежа от независещи от нас обстоятелства: кофти държава, с кофти икономика, кофти ролеви модели, които възпитават кофти хора, които от своя страна започват да се държат по кофти начин. Кофти ситуация, нали?
Ситуацията започва да ни се струва меко казано без изход. Все пак, ние се намираме вътре в цялата тази среда, и щем, не щем трябва да взаимодействаме с нея, нали?
А душата плаче и не иска! Не иска да я ограничаваме, не иска да стои на работа, която не й харесва, не да слуша новини за хора, която я отвращават, не иска да е бедна, не иска да я тормозят. А ти просто продължаваш да я мъчиш!
Какво да правим?
Може би тук трябва да се намеси умът и да успокои душата. Да й каже, че понякога просто така се налага, защото „при равни други условия" е един хипотетичен термин.
Най-доброто, което можем да направим, за да оцелеем (и по-важното, да се запазим като хора) е да спрем да се борим със ситуацията, а да я приемем, прегърнем и накрая надскочим.
Не се блъскайте в стената, а се опитайте да я изкатерите.
И как бихме могли да го направим? Ами, с чист непукизъм. Това, което ще ни извади от Заешката дупка е да спрем да спре да ни пука какво има в нея. Помните ли въпросника?
Един от зададените въпроси беше „Колко от нещата, които са ви натъжили в миналото, имат всъщност значение сега?".
Като се замисля, в този въпрос е събрана цяла една дяволски щастлива философия.
Защото истинското щастие е, да съумееш да допуснеш до душата ти възможно най-малък брой външни дразнители, всъщност, да ги „обезоръжиш", като просто спре да ти пука за тях.
Спрете и се замислете, колко от нещата, които ви безпокоят в момента, са наистина съществени? Наистина ли скандалът, който отнесохте, заради неизпълнения проект е сред жиненоважните за вас?
Отнася ли се той до вашето здраве, лична свобода и семейство? Да, само ако му позволите. Другият вариант е да не позволите на това обстоятелство да ви отрови, да попие във вас и да започне да тероризира душата ви.
Да, ситуацията е факт, но не си я слагайте на сърцето. Работният ден ще свърши и вие ще си тръгнете. Може би ще хванете маршрутка и шофьорът ще е надул селекцията „Кючек парти фолк кълекшън 3".
Вместо да започнете да се дразните колко зле е културата у нас обаче, сложете си слушалки и си пуснете любимата музика.
Прибирате се и за пореден път се скарвате с гаджето си. Вместо да се давите в сълзи и да мрънкате колко зле са станали мъжете... ами кажете си „Майната му" и излезте с близки приятелки. Или просто отидете на гости в родителите си – със сигурност ще ви се зарадват.
Откривате, че нямате пари за такси – какво пък, ще повървите! И без това времето започна да се стопля, а ходенето пеш успокоява...
Вижте, не трябва да ме разбирате погрешно – не искам да проповядвам приемането на едно робско съзнание, което просто се примирява. Непукизмът е нещо много повече – той е осъзнаване.
Всъщност, много малко неща в живота имат истинско значение, и ако започнем да се връзваме на всяка нередност (защото светът е пълен с нередности), то рискуваме да не ги забележим в морето от заобикалящи ни гадости.
Непукизмът може да се приложи и като един спешен спасителен план, който да ни даде време да подредим живота си така, както ни се иска и да го променим в посоките, в които желаем.
Непукизмът понякога е благословия.
Пък и всъщност, на моменти няма нищо по-чудесно да станеш кон с капаци... или със слушалки.
Важното е да запазиш душата в Tialoto. Само тя има значение, колкото и да се променя то.