Big Brother - домашна версия

Покрай чутовната истерия с Big Brother у нас решихме да си направим неколкодневен експеримент ала “съквартирантите в Къщата”, още повече, че 6 декември бе обявен за почивен ден. Тъй като в момента наличното човекоприсъствие в апартамента ни се равнява на мен и мама, съжителството обещаваше да се превърне в още по-голямо предизвикателство.

Първият ден, който се пада събота, реших да се занимая с лаптопа ми, който по скорост на работа вече приличаше по-скоро на трактор, а не на “персонален компютър”. Прекарах почти целия ден в преинсталиране на Windows и разни други програмки, а тъй като времето беше така или иначе гнусно, не усетих особена промяна на настроението ми.

Малко се депресирах от непрекъснатите спотове по радиото, които анонсираха идващата Коледа с истерични джингъл белс, еленчета, и песнички за Санта Клаус, който ще чекне кой е бил послушен и кой – не.

За да се разсея от това включих телевизора, където наличните програми по каналите могат са бъдат обобщени по следния начин: концерт за стари градски песни, Джони Браво, документален филм за харема на Сюлейман в Истанбул и междуличностните борби на двете най-лични придворни дами в него – Махидевран и Хурем и научнопопулярен материал за живота и бита на белите мечки с нагледни кадри, в които ни се показа как мечката бива упоявана и после оскубвана, за да й се вземе ДНК проба.

Последва оглеждане на ноктите, мерене на температурата (ректално), когато бе направено и уточнението, че мечката има разстройство, защото се храни с тюлени.

Тук мама ме предупреди да си взема бележка и да не ям тюлени, защото и на мен това ще ми се случи. Аз обаче съм подготвена от рекламите в националния ни ефир и я успокоих, че ще спра диарията преди тя да ме спре.

Съботата се изчерпа сравнително лесно, като вечерта прекарах и някакво време в пращане на смс-и за изгонването на Найден и Гроши. В неделя вече бях започнала да се изнервям леко. Парите почнаха да свършват, цигарите – също.

Имаме голямо парче пармезан в хладилника и когато ми стане криво, ходя да си скубя от него. Почнах да се зъбя на паркета и заплашвах с убийство гугутките, кацащи на балкона. Съседката отгоре непрекъснато тропа, а някой реши, че най-подходящото време да си пробие стената е в 3 без 15 следобед.

По Холмарк дават поредната американска драма, в която главните герои са млада жена, мъжът й, детето и няколко коня. Забелязала съм, че конете са задължителен елемент в драмите. Мъжът изостави жената, която пък спа няколко дена в една конюшня с детето, като през три минути двете си оповестяваха колко се обичат. Конят цвилеше съпричастно от време на време.

Последва бързо развитие на сюжета: жената намери ферма, където да работи и спи, детето страдаше по баща си и избяга, но след това го намериха, но пък конят, на който мацката разчиташе, за да спечели някакво състезание, ослепя. Тя обаче не се отказа и го научи да живее пълноценно, макар и без зрение, като му тикаше кофата с вода в муцуната и му говореше непрекъснато. По едно време на помътеното ми съзнание му се стори, че конят й отговаря.

Филмът имаше хепиенд, въпреки че героинята междувременно беше паднала от стълба и си строши краката, но все пак се яви на състезанието със слепия кон и спечели 20 000 долара.

В понеделник е Никулден. Тъй като ни писна да ядем препечени филийки, си закупихме скумрия. Рибката бе почти невидима с невъоръжено око, но важен е принципът. Забавлявам се като чета брошурките на Метро и намирам печатни грешки в тях. На последната страница откривам, че там мога да си закупя свУщник. В шеги и закачки минава още половин час. Цигарите свършват и почвам да си мисля, че ще си свия няколко от здравеца на балкона. Майка ми готви рибата, а аз запалвам семейния свущник заради Св. Николa.

Съсредоточила съм вниманието си върху австралийския ловец на крокодили, който ни показва, как лови и змии, червеи, отровни жаби и други подобни. Мисля си че вече става наложително да изляза от нас. Никой не ми се обажда. Включвам истинския Big Brother, където виждам как Зара и Мел се мляскат, а Здравко изпада в любовни терзания по бившето си гадже Анелия. Вкарват някаква нова участничка, която си е закачила огромен кръст на врата и повтаря наляво и надясно, че животът бил рулетка, в която с любов всички ще победим. След малко и аз ще почна да цвиля и да дъвча слама по подобие на слепия кон.

За щастие една съседка ни донесе баница. Толкова съм откачила, че за малко да й кажа да я остави в изповедалнята. Джингъл белс продължават по радиото, а Санта Клаус се хили все по-зловещо. Отговарям му, че не му ща подаръците и ще си бъда колкото си искам непослушна.

Изкарвам и този ден в “неповторима уелнес атмосфера” и вече ми се реве. По Animal Planet дават филмче за питон, който има тумор и затова го приспиват. Следва епизод за осиновени котенца, кученца и таралежчета. Някакви откачалки ходят в Танзания и снимат лъвове и фламинга. Почвам да си мисля за смисъла на живота. И 500 хиляди да ми дават няма да се навия да живея така. Заключавам, че Димитър направи най-нормалното нещо на света като се изнесе от Къщата.

Слава богу, вече е вторник. Нормалният живот може би ще се възстанови. Тези три дни ми бяха не седмична мисия, а направо годишна. Мислено пожелавам успех на участниците и си уреждам разни срещи. Дори гугутките не ме дразнят толкова вече и почти ми е жал за слепия кон. За мен Big Brother приключи.

Илюстрация : Тим Шнайдер/Corbis