Ало, шефе, търсят те по ... GSM-a ... в трамвая

8 часа. Трамвай N 5. Заспали, унили физиономии. Студ. Стъкла, покрити със заскрежени фигурки. Тишина. Някой чете вестник. Последната страница. Също и голата мадама на предпоследната.

Звън. На мобилен телефон естествено. Леко раздвижване. Остро пронизване с поглед на нахалника. “Ало, в трамвая съм”.

Пак тишина. Гледаш през прозореца. Навън все още е тихо и спокойно, някак заспало и все пак красиво.

Нов звън - натрапчива полифонична мелодия. “Идвам след 5 минути”-необичайно бодър глас. Непоследва тишина, а пореден звън, този път пътничката е избрала Бетовен. Нов звън - Моцарт, нов - звън -хаха Глория. Но какво дочуват ушите ми -Марсилезата?!, последвана от мощно техно.

Усещам заговор. Всичко започва да звъни. Става симфония, пардон какафония. О-о-о има и хорово включване - контрольор е хванал нередовен пътник, всички започват да крещят.

Последва включване и от другия край на трамвая, джебчийка е гепила два-три портфейла, мощен вой.

Нова изненада, към концерта се прибавя и мургав акордеонист просещ стотинки. Изведнъж и той надава глас (яко псува, защото не си му пуснал в чашката). Голяма веселба...

Наближава моята спирка - спирам. Звъни ми телефонът:)

Илюстрация : Стивън Куинлан/Corbis