Вино и сърца

Червени балончета във формата на сърчица. Плюшени сърчица. Ключодържатели – сещате се, във формата на сърчица. Роми стоят на всеки ъгъл и продават балоните, които са вързани където има свободно място – на калната ограда, на някой железен кол или на полицейската вишка на Попа.

“Бате, зéми едно балонче за приятелката си”, крещи един ром и тика в ръцете на подсмърчащ младеж идиотското балонче. Приятелката му го гледа сврепо и почти мога да й чуя мислите - “Само ако ми вземеш тая простотия, ще ти я тресна в главата”.

След пет метра има друга сергия – с мартенички. И мартеничките естествено са със сърчица, закъде без сърца. Наоколо е толкова кално, че улиците приличат на клетката на хипопотама в зоопарка. Сърчицата са и розови, и червени. По витрините на магазините са изложени възглавнички със сърчица и във формата на сърчица.

“Това е моето сърце и то е твое” гласи една от мъдрите мисли върху възглавничка, обсипана с брокат и пайети. “Целуни ме” е следващата. Вървя по тротоара и зяпам. Хоп, отнякъде пак изскочи ром с цяло стадо балони. Почват да ми лазят по нервите, що трябва да ме стряскат така?

Магазин за дрехи. На витрината – черна поличка, цялата в... ха, сърчица! Боксерки – нали се сещате с какво са обсипани? Със сърчица – да не си помислите нещо друго. Прашки, с пухче на дупето и задължителните сърчица. Вече ми се привиждат сърчица. Червени, розови. Пайети, брокат. Хвърчат наоколо. Мартенички. Ключодържатели. Кокичета. Ох, лошо ми е.

Възрастни хора, със съсипани физиономии, се пулят във витрините. Иска ми се да ги спра и да им обясня – това е празникът на Св. Валентин. Католически е, но това не е важно. Важното е, че се обичаме. Искате ли сърчице? Не? Може би ключодържател? И това не искате... Ами, съжалявам, това предлагаме само...

Получавам картички по мейла, sms-и и обаждания по телефона. Хубаво е, че някой те обича. Хубаво е, че никой не ми подарява балонче или брокатена възглавница. Или кученце. Или ключодържател. Особено ключодържател.

Освен това днес е и Трифон Зарезан. Напоследъка, както казва една позната, е малко зарязан заради светивалентиновската истерия. Но не е съвсем забравен. Аз лично довечера ще го поизтупам от прахта и ще си сипя едно вино. За да ми стопли сърчицето.

Илюстрация: Corbis