Време за татуировки

Затопли се времето и вече дори и по-зиморничавите мацки сложиха възкъсите блузки и ултра ниските талии.

И ето какво се показа – едва ли не всеки трети дамски кръст е татуиран. Ако не е кръста – ще е например плешката (забелязала съм, че по-често това е дясната плешка). Или пък отпред ниско на костта. Или под пъпа(което е доста непрагматично, имайки си предвид, че тази татуировка е обречена при евентуална бременност). Но това е относително по-редкият вариант.

Сравнително малко са жените, които си татуират ръцете (към раменете – онова място, на което на космата мъжка ръка идеално стои груба синееща татуировка с русалка, размахваща пищни прелести, котва и надпис от рода на “Цеца Приморско 1986”). Също не са много тези, които разкрасяват во веки и глезените си.

Иначе любопитни варианти като зад ухото, отзад на врата или от вътрешната страна на бедрото също се срещат. Е, не чак толкова под път и над път като татусът на кръста де. Фината (или не чак толкова) дамска талия се оказва най-баналното място за татуировка.

Скоро се случи на кафе да седнем с две колежки. И трите бяхме горди приносителки на татуировки точно на това място (в интерес на фактологическата точност, нека обясня, че мястото не е нито точно кръста, нито точно дупето. Варира в зависимост от предпочитанията на дамата и от вещите съвети на татуиста).

И започнахме философски да обсъждаме – защо там. Ами защото се вижда като си с ниска талия и къса блузка и стои супер секси. А пък от друга страна – ако не трябва да се вижда (все пак не винаги е уместно де), просто избираш подходящите дрехи и готово.

Ако случайно ни писнат след време (аз лично много дълбоко се съмнявам, че моята уникална прелест някога ще ми омръзне) – спираме да си гледаме задниците в огледалото и това е.

Заразглеждахме си ние тричките дамгосаните кръстчета и започнахме да си разказваме как сме се решили, как сме избрали точно това изображение, кой как е реагирал и т.н. В общи линии резултатите от мини-статистиката бяха идентични.

Идва ти наум да се татуираш. Идеята увира известно време в съзнанието и така – хоп, една прекрасна сутрин стигаш до извода, че ДА!, това е денят, в който ще направя нещо трайно и завинаги! За мен татуировката беше награда. За друга – терапия. За трета – стратегия.

И трите, естествено, държим на абсолютната уникалност на татуировките си, макар, че и в трите случая тази уникалност е спорна и практически повторението е възможно. И трите се оказахме противнички на избирането на модел от готовия каталог (което обаче е май по-честият случай). Сред родителското тяло не се среща особено одобрение. Но това не е изненадващо, все пак… а обикновено сред социалната среда от връстници одобрението е живо. И особено сред мъжката част (брех! Защо ли?).
Та така. Но това са все общи приказки.

Да направим един поглед назад в историята. Татуирането винаги е било възприемано като свещен ритуал. Изненадващо беше и за мен като разбрах коя се води родината на татуировката.

Това е Египет. Поне най-старите данни за правене на перманентни (повтарям – перманентни) татуировки се свързват с третата и четвъртата династия, или горе-долу 4000 - 2000 год.пр.н.е. Оттогава датират глинени фигурки на жени, на чиито тела има следи от пунктирни татуировки (т.е. такива, при които боята остава под кожата и изображението не се маха – за разлика от татусите с къна, които падат при беленето на епидермиса, т.е. за един до три-четири месеца в зависимост от качеството на къната). Към 2800-2600 год.пр.не. това изкуство за изографисването на тялото започва стихийно да се пренася към Далечния Изток, заедно с оформянето на трайни икономически отношения на Египет с Индия и Китай. Оттам се пренася и в Япония, а японците дори са развили традиционно изкуство на татуирането (а в основата му са йероглифи!).

Важно е все пак да се отбележи основната историческа теза, а именно, че татуировките се появяват в прародините си и се налагат основно като типично женски “аксесоар".

Не така стоят нещата с т.нар. трайбъл татуировки. Те са типични племенни “маркери” за племената от Полинезия, Филипините, Борнео, Самоа, Нова Зеландия, аборигените от Австралия. Трайбъл жанра е супер популярен в днешно време. Има голяма стилова разлика между типичните за дадено племе изображения, но в албумите в тату-студията обикновено няма особено дълги обяснения кое какво символизира, каква сила носи. При по-добър късмет татуистът сам би обяснил, повечето са наясно поне на кое племе принадлежи дадената татуировка, но едва ли винаги са подготвени да обяснят какво божествено послание носят. Характерно за езическите племена е, че право да бележат тялото си завинаги получават само мъже, стоящи високо в племенната йерархия.

Татуирането е свещено изкуство и за американските племена. Най-почетно място в каталозите по тату-студията са заслужили ацтеките. За разлика от трайбъл татуировките, които обикновено са стилизирани, тези на ацтеките, инките, маите и на индианците от Северна Америка изобразяват по-цялостни и детайлни фигури на птици (орлите са на особена почит), слънца, богове, бизони и пр. При тях също мъжете са тези, които се татуират. С изобразяването на животното, което е убил, индианецът получава от неговата сила. А при ацтеките, например – на целия гръб се татуира божеството, което закриля воина.

В т.нар. цивилизован свят татуировките не се възприемат особено положително – не и като културен белег при всички положения. Не може да се каже, че е настанала тотална революция в мисленето и че в 21-ви век татуировките вече се възприемат като право на личен избор, никога не се осъждат социално, не раждат предразсъдъци.

Масово татуировките все още се свързват с моряци и затворници (или поне хора, които са били някога моряци или затворници). Но, по дяволите, огледайте се – как да не е ултра фашън да се татуираш като всички супер звезди са го направили – първо се сещам за Анджелина Джоли, после, ща-не ща, ми идва на ум Бритни. И кой ли още не, да не са малко. Мъжките секссимволи като Бекъм или Роби Уилямс да не би да са малко издраскани? Обикновените хора на 21-ви изпитват голяма нужда да подражават на идолите си. Това може да е едната причина да се татуираш.

Друга, надявам се по-честата, най-малкото, защото е по-адекватна, е себеизразяването. Да, себеизразяването може освен избор на любима музика, стил на обличане, прическа и т.н. да бъде и татуирането – и защо не. Повечето хора, които си правят татуировка, все пак влагат мисъл, влагат специфична и много лична символика. Дори и в една розичка или една пеперудка, една котва или един трайбъл може да има адски много пластове и значения. Важното е не как околните ги възприемат, а как “приносителят” на татуировката ги тълкува за самия себе си.

Защо се татуираме? Ами основно от суета. Няма какво повече да въртим и сучем. В повечето случаи идеята е татуировката да се вижда – да буди възхищение и коментари. Да бъде секси (и затова жените избират именно тези две най-популярни места – кръста и плешката – това са секси ерогенни зони, които освен това не търпят особени промени дори и при наддаване или сваляне на килограми – нещо доста важно, за което си струва да се помисли – защото разтягащата се кожа или стриите могат да деформират силно изображението). Особено при представителките на нежния пол – това е възвръщане към митичната женственост и чувственост на египтянките или на индийките.

Иначе татуираните мацки в днешно време, и по-специално в социо-културната действителност на българското настояще, обикновено са възприемани като екзотични, макар че това е вече натрапчиво често срещано явление. И всъщност, доминиращото мнение е, че или са перверзни, или просто се правят на интересни. Което няма как да не дразни татуираните по философски подбуди – като мен например ;)

Само в София тату-студията са толкова много, че пръстите не стигат за да ги изброиш, пък камо ли да събереш мнения и коментари за всяко от тях.
Цял свят е тръгнал да се татуира, така че е доста рядко срещано явление да се разболееш от хепатит или друга предавана по кръвен път болест вследствие на употреба на нестерилизирани игли. Или както се изрази един мой скъп приятел, давайки ми кураж преди аз самата да се татуирам “Имаш шанс да те заразят с хепатит само ако се татуираш при някой циганин на седмия етаж в блок в Обеля”.

Като финал, имам един добронамерен съвет към всеки, на който му е минало през ума да се дамгоса завинаги - не го правете, освен ако не сте категорично и абсолютно сигурни, че това искате и няма да съжалявате още на следващата сутрин.

Илюстрация: Тод Дейвидсън/ Corbis