Българите имат уникален начин за самоопределяне на лечението при първи признаци на някакво телесно заболяване.
Оставяме настрана всеобщата неохота за посещение при лекаря, с изключение на хипохондриците, за които денят не е пълен, ако не им е направен скенер, рентгеноскопия, преглед на ушната мида, очната ябълка, евстахиевата тръба, максиларния синус и мастоидните клетки.
Останалите от нас рядко се сещат, че имат някакво си там тяло, което от време на време има способността да боли на разни чудни места. Например, когато ни заболи зъб, веднага си помисляме, че имаме парадонтоза, гингивит, обтурация на седми горен и още няколко подобни. Затова, вместо да позвъним бързичко на зъболекаря, за 11 стотинки на минута, бъркаме в холното чекмедже, където има: аспирин, ефералган, аналгин, тест за бременност, крем против гъбички и физиологичен разтвор. След кратък прочит на наличното, решаваме, че едно от изброените ще притъпи болката, така че почти да я забравим.
Друг интересен случай е този с настинката или масовото й название „грип“, въпреки че грипът всъщност е нещо тотално различно и доста опасно. Та, когато ни „хване“ грип, първо се почва с разтворими таблетки – аспирин, някое и друго витаминче, Фервекс и т.н. В случай, че това не помогне бързо /като бързо в случая означава в рамките на работния ден/, се преминава към чай с лимон и „едни много добри хапчета“, които колежката ги пи миналата седмица, като беше болна, и струват 4 лева, от аптеката долу.
Ако нещата се влошат, се преминава към самоопределяне на антибиотик, който общо взето в мисълта на повечето хора е някакво вълшебно вещество, което може да се пие когато си поискаш, но трепе бактериите до крак. Това, че заболяването може да е вирусно, например, няма никакво значение. По същата логика може да се пие и Доместос или в краен случай – обикновена белина.
Главоболието също е масов проблем, който се решава с аналгин, въпреки че може да се дължи на проблеми с очите, и поглъщането на промишлени количества от лекарството по никакъв начин няма да ви намали диоптрите или астигматизма.
Безкрайните реклами на хранителни добавки и други природни чудесии също по никакъв начин не допринасят за повишаване на здравната ни култура.
Защото удавени в клипчета от сорта на „и аз не вярвах, докато не опитах“, човек може без да усети да си е накупил: отвара от коренчета срещу възпаление на простатата, сироп против затлъстяване, мощни разбивачи на холестерол и тлъстините, шампоан против косопад и прахче за подсилване на костите.
Така, ако сте мъж, и прекалено често ви се случва да пикаете нощем, много е вероятно да станете горд притежател на билкова отвара против простатит, а горчивата истина да е в трите литра бира, които изпивате преди да положите морно тяло в леглото.
След закупуването на скъпоценните шишенца те много бързо биват забравени на някой рафт, защото, естествено, нямат незабавния ефект, който им се приписва по телевизията. Но, виж, „онези хапчета, които Силвия пие, със сигурност ще си ги купя, тя така се е вталила и колитът й е минал, и косата й е пораснала, и ноктите не й се чупят“, и... още малко и трети крак ще й израсте!
Е, има и печеливши от цялата история – производителите и аптекарите. На последните сигурно им е доста забавно да гледат как народът изкупува всичко, което се рее из рекламното пространство и вярва, че не само ще се излекува, ами дори, може би, евентуално, ще се обезсмърти.
Струва си парите дори само заради няколкото часа мечти, в които се виждаме без брадавици, излишни килограми, целулит пърхот и разни други гадости. А и грипът е минал. Дето има една приказка, колко му трябва на човек...
Илюстрация: Филип Шауер/ Corbis
Д-р Куин самолечителката
17 май 2005 14 10
Сподели
Коментари


Коментари
