Summer in the City

Тази сутрин това ми беше “стартовото парче” – т.е. това, което върви по радиото в момента, в който се включи таймерът на уредбата, на който съм поверила нелеката задача да ме буди всяка сутрин.

Прекрасна песен, но нямаше как да не ми напомни, че вече е август, че температурите и днес ще са истински и съвсем летни, а аз съм все още в city-то. И макар отпуската вече да е все по-осезаема, усещам как вече не мога да дишам щом като във въздуха няма мирис на море.

Предполагам, че е въпрос на време психоаналитиците да обособят такъв синдром на “чакането на отпуската”. Изразява се в подобни на маниакално-депресивните изблици.

От една страна няма как в друго време на годината повече да се изнервиш от задръстването по Канала, защото слънцето припича брутално, още повече засилва смешното потъмняване на кожата само на лявата ръка, а пък най-скъпият дезодорант против изпотяване се оказва безсилен срещу парниковия ефект в колата без климатик, или да не говорим... в претъпкания автобус.

От друга страна вече жадно и маниашки се оглеждаш по аптеки и козметични магазини за лосион с висок фактор (все пак в списанията пише колко е опасно слънцето и как фактор 20 практически е разумният абсолютен минимум), а да не говорим за бясното оглеждане за нов бански в крак с последните плажни тенденции. Положението става страшно, когато се усетиш, че си поръчваш не традиционния си любим коктейл, а най-новите летни разхладителни шедьоври.

А като по новините ти обяснят за инициативата “Paris plage” и гледаш кадрите с фин златист пясък, удобни шезлонги и палми, хвърлящи дебели сенки, започваш да гледаш на Перловската река с умиление...

Може би това е върховият момент, в който тотално полудяваш и има сериозна опасност да направиш ужасяващата грешка най-сетне да отидеш на плаж...но в city-то. И така, от резерви спрямо мутренски сборища с прилежащ басейн, се отправяш към класиката – я “Мария Луиза”, я “Дианабад”. Тази грешка обаче може да е със страшни последици под формата на гъбички, кожни реакции на силно хлорираната вода и въобще... тази черна антиутопия не е за изговаряне. В най-лош вариант дори може да прецака истинското плажуване.

Затова – дружно да стиснем зъби. Ако още не сте били на море, не сте единствените. Ако няма и да ходите – пак не сте единствените. Студена вана с морска сол е облекчаваща алтернатива, а надуваем басейн на балкона си е направо идилия. И едно малко жълто пате, плуващо в басейна. За разкош – също като чайките по пустия южен плаж...