Колкото и да ни е странно и да се възприемаме като напредничава нация, голяма част от нещата в телевизионния ни ефир са безвъзвратно остарели или неактуални. Продукции, чиито премиери са били преди повече от пет до шест сезона по света, ни се представят като нещо ново и много модерно, а част от тях са с доста съмнително качество.
Поводът ми да споделя мнение е новото ток шоу, чиято премиера бе в понеделник вечерта – при това в абсолютния прайм тайм! Или иначе казано, „На твое място” с Евелина Павлова.
Не че чак толкова обичам гърци, но все пак се радвам на факта, че техните представители в България – един достоен екип – се опитват да правят телевизия за хората.
Популярната, американизирана медия в националния ни телевизионен ефир не може да се опита да се съревновава вече с тях по отношение на програмна схема, тематика на предаванията и колкото и да е странно – рейтинг (това, което казват TV Plan май е много далеч от истината. Замислете се дали сред вашите познати или познатите на вашите познати, някой е оборудван с мистериозното устройство, което отчита безумния рейтинг на „Шоуто на Слави”).
Анонсът на неизлъченото все още предаване ме накара в неделната сутрин да скокна от кревата и да нахвърлям нещо по този повод. Подобни предавания се експлоатират от години от чуждите медии и беше странно, че точно такава продукция не се беше появила в България.
Фактът, че българите обичаме клюките и подробностите от личния живот на ближните си, неминуемо се доказва от опитите на жълтата преса. Е, или е имало нещо, на което е бил лепнат етикета „ток шоу,” но то е имало малко общо с представите за жанра, например далечното ни вече музикално ток шоу „Контрапункти,” унасящото в сън публиката си „Искрено и лично,” и проблясъка „Ах, тези муцуни.” И съвсем честно си признавам – наистина очаквах старта на новото предаване с интерес.
Настъпи дългоочакваният момент на премиерата! Точно в 20.00 започна пилотното предаване на „На твое място.” Анонсите, които го съпровождаха през деня, малко ме бяха пообъркали в иначе ясните ми представи за ток шоу и наистина ми беше интересно какво точно ще да е това чудо.
Странно… Изгледах цялото предаване, но определено не бих казала, че е било „като на един дъх.” Ако имах устройство на TV Plan, то щеше да отчете, че не съм сменяла канала даже по време на рекламните блокове – факт, който би ощастливил не един мениджър по маркетинг и реклама. Но на лице беше само невероятното чувство за нещо объркано, недомислено, недоизкусурено.
Главозамаях се от фабулата – Глория да се постави на мястото на Венета. Ама защо? С каква цел? На кого му трябва това? ... После започнах да си мисля, или по-скоро да си фантазирам. Сигурно е за да дава ценни съвети и напътствия на главозамаяната бивша мис и настояща самотна майка.
Или пък за да се докаже като по-силна в битката с житейските несгоди и с по-категорични възгледи по ключови въпроси. Или пък, в краен случай, да даде едно рамо на силиконовата манекенка за поп-фолка (ама моля ви се, не я ли слушахте Виолетка цял Вип Брадър). Кой какво спечели/научи/разбра от цялата работа – това е въпросът!
Към края на предаването, когато незнайно защо Виолета взе думата, беше повече от ясно, че Глория се изнерви. В хода на предаването се подразбираше, че екипът съвсем не е наясно с фактите от живота на Глория.
Обявиха я за „щастливо омъжена”, после минаха на версията, че има „щастлива връзка.” Но когато Виолетка се изказа неподготвена, заявявайки, че гостенката е споделила по време на предаването как бащата на дъщеря й се грижи за нея, според мен, Глория вече тайничко наум си задаваше въпроса какво точно прави там.
Слабо… И много вяло… Космичната (или по-добре комичната) комбинация от нахаканата Глория, препускащата из студиото Виолета, обърканата водеща и за капак – изключително полезната психоложка ми дойде наистина в повече. Надявам се следващия понеделник нещата да се прояснят не само в моята глава, но и в тези на членовете на екипа.
Мириана Машева
Големите развлекателни надежди
18 април 2006 13 28Впечатления и размисли от новия тласък в родните тв шоу програми и взаимозаменяемостта на човешки съдби, подплатени със силикон и поп фолк

Сподели
Коментари


Коментари
