Трябва да ида на зъболекар.
Тази фраза си я повтарях поне една година. Е, не непрекъснато, и други неща ми минаваха през главата от време на време. Всъщност, ако трябва да съм искрена с вас и със себе си – последната седмица най си я повтарях.
Преди това само се подигравах на една приятелка, на която зъбите й се чупят като токчета на произведени в Китай контрабандни чехлички, конфискувани на Гюешево.