Ммм...масаж

Гръбначният ми стълб. Той, свикнал да е в едно такова Г-положение през последните 10 месеца пред компютъра, отново се учеше да стои изправен и очевидно не му беше лесно.

Приложих всички техники за разтягане, за да улесня малко нелеката му задача и в крайна сметка някак си успях да се наместя на хавлията що-годе изпънатa.

Нямаше нужда да питам колежката, с която бяхме на море, как се чувства. Нейният гръбнак издаваше почти същите звуци, а вратовете и на двете ни просто отказваха да се отпуснат и да ни разрешат да се обръщаме насам и натам ( не че имаше по кого) без “ах, врата ми” и “ох, как съм се схванала”.

След като отдадохме дължимото на морето и плажа, и докато вечеряхме някакво много френско и много странно за нашите стомаси патешко месо, решихме, че така и така сме на море, така и така сме решили да си угаждаме, редно е да направим и нещо полезно за здравето.

“Масаж”, казахме и двете почти едновременно и още на следващия ден бяхме горди притежателки на запазен час в салона за масажи.

Докато се приготвях за въпросния час, се вълнувах почти толкова, колкото и преди първата ми среща.

Представях си го като рая на земята- с много цветя, лилаво, нежна музика и аромат на ванилия.

Е, цветя почти нямаше, цветът на салона беше бледо зелен и миришеше на лавандула, но пък в крайна сметка масажът се правеше от две дами с медицинско образование, които 100% щяха да приложат някоя рехабилитационна хватка и да ни освободят завинаги от схванатите ни вратове.

В смисъл, че няма да са ни схванати повече, не че ще си се разхождаме без врат, нали.

Бяхме се разбрали да ни направят само частичен масаж, за да ни останат сили и за няколко дължини в басейна.

Легнах по очи на масата и зачаках. Хм, тя ми сложи под челото навита на руло кърпа, с която да ми е по-удобно на врата.

Да, на врата ми беше удобно, но нослето ми беше подложено на такъв зловещ натиск, че очаквах после да видя разплута пихтия на средата на лицето си. В името на отпуснатия врат реших, че ще жертвам комфорта на носа си и ще търпя.

В следващия момент вече не ме интересуваше нищо, защото въпросната дама беше започнала процедурата.

Сега разбрах защо станах на 24 години. За да отида на масаж и да разбера що е то разпускане и наместване на прешленчета, подобряване на кръвообращението и релаксация.

И тъй като няма пълно щастие, дамата, която правеше масажа, се опита, ей така, докато масажираше точно онази точка на гърба ми, която понякога се схваща зверски, да ме убеди да ми направи цялостен масаж.

Ей, викам си, и на вас ли вече искат икономическо образование и рекламна стратегия. Та тя се опита да ме изнуди! Да се възползва от временното ми безпомощно състояние и да ми вземе още толкова пари.

Не се поддадох на провокацията. Устоях на изкушението. Този път.

Междувременно масажът течеше с пълна сила, озвучаван не от релакс-музика, а от цъкането с език на масажистката, която напипваше по гърба ми възел след възел и се чудеше възможно ли е млад човек да е толкова схванат.

“Младият човек”, т.е аз, лежеше на масата, опитваше се да не си премачка носа завинаги и с радост установяваше, че чувства гърба си все по-отпуснат и наместен.

Същият млад човек разбра и съвсем нагледно, защо хората учат по пет години как се прави масаж и че размачкването против изстинка в къщи през зимата е бледо подобие на масаж.

В края на петнадесетминутната процедура се чувствах с около пет сантиметра по-висока, бях сигурна, че мога да направя кълбо напред и кълбо назад и уви, миришех на лавандула.

С това ни намазаха в края на масажа, за да успокоят позачервената ни от процедурата кожа.

Морският бриз обаче бързичко разкара лавандулата от сетивата ми и си обещах тържествено, че няма да чакам още 24 години, за да отида отново.