Въже в коридора

14 ноември 2006 10 05

Разсъждения по темата как се влиза бодро във форма

Трябва да направя нещо за тялото си. Трябва, трябва, трябва.

Имам карта за фитнес, но нямам време. Обичам да си представям как ходя на йога, но навън е толкова студено, че мисълта да остана по клинче, тениска и чорапки и да дишам дълбоко ме кара да се сгуша още по-дълбоко в синьото ми одеало.

Въже!

Не, няма да се беся, не съм така отчаяна. Въже за скачане. Имах едно като малка, с дървени дръжки, боядисвах си ги редовно с водни боички, красиво беше.

Скачах на воля, по цял ден. Бях горда, когато се научих да скачам с двата крака едновременно повече от два пъти. Оттогава съседът от долния етаж не ми говори.

Точно така. Едно въженце ще си купя. Събира се в дамска чанта, стяга мускулите и на бедрата и на корема и на дупето.

Мога да скачам навсякъде. Докато чакам трамвая. Или докато се прибирам по Раковски. Ще съм същински Силвестър Сталоун, но в женски вариант.

Сигурно мога да помоля и хората от опашката в банката да се посместят малко и да си подскачам и там.

А мога да скачам и в коридора на офиса. Колегите ме увериха, че ще ми се радват, а може да се намери и някой, който да ме аплодира, ах, би било чудесно да се превърна в „скачаща“ звезда.

Даже вече си го представям. Сменям ботушите с маратонки, връзвам си косата да не ми влиза в очите, навеждам се един път наляво, един – на дясно, така, да загрея и почвам да си скачам.

С двата крака едновременно – 20 пъти. После от единия край на коридора до другия. Обратно. Сто процента точно тогава половината хора ще решат, че им се пие кафе.

„Хаха, какво правиш“, ще кажат те. „12, 13, 14, 15..“ ще отговоря аз и ще ги подмина. Тренирам все пак, не сме се събрали на празни приказки.

Искрено ще се надявам да не викнат санитарната кола. Може пък на 4-ти също да ми дадат да си подскачам, знае ли човек.

Нямам нужда от кой знае какви специални дрехи. Така или иначе не нося поли, че да мисля как да се преобличам. Хм, или пък трябва да започна да нося, че да повиша гледаемостта на тренировките ми, а оттам – и звездния си скачащ имидж?

Това не е толкова важно. Спортен сутиен ли казахте? Не,благодаря. Нямам нужда, не ми трябва, не продават толкова малки.

Имам нужда само от едно въженце. Майка ми дали пази онова, с боядисаните с водни боички дървени дръжки?