Стигмата да бъдеш нерешителен

Някои хора се срещат, влюбват се и се женят веднага. Други могат да прекарат часове в избиране на чифт чорапи в близкия магазин за бельо.

Един наш ден се състои от стотици малки решения. Ще облека това; Ще купя онова; Ще сготвя еди-какво си; Ще отговоря на тази електронна поща и т. н. За някои хора всичко това е повече от елементарно, но за други това представляват хиляди дилеми, някои от които са си истинска агония.

Има хора, които се колебаят за всичко и дори след като вземат някакво решение, те започват да се чудят дали то е било правилно и дали не са се минали. Проблемът е, че нерешителните хора не само дразнят околните, но и самите те рядко се чувстват удовлетворени от своя избор. Вярно е, че възможностите за избор могат да бъдат объркващи и да доведат човек до безпокойство, но ако той не се научи да взема решения, никога няма да постигне вътрешен мир, а и някой друг ще ги взема вместо него...

Случвало ли ви се е някога да прекарате часове/дни/седмици в умуване как да постъпите в дадена ситуация, най-накрая да решите нещо, но малко след това да ви се иска да „отмените“ избора си, ядосвайки се, че не е бил правилен?

Умението за вземане на решения става все по-важно в съвременния свят, именно защото имаме изобилие от възможности, от най-незначителните неща в живота (какво да си поръчаме в ресторанта например) до най-сериозните такива (кой метод на лечение да изберем за дадена болест).

Как можем да се освободим от кошмара на нерешителността?

Първо трябва да приемем, че не можем да имаме всичко.

Нашите решения често ни принуждават „да затворим вратата“ за всички други възможности (малки и големи). Точно за това ни е трудно да избираме. Но и не можем да си въобразяваме, че има как да получим всичко в живота! Пък и никога няма да разберем как са щели да се развият другите ни потенциални сценарии. Така че не трябва да позволяваме на мозъка си мисли от типа: „Ами ако бях избрал другото?“

Многото умуване невинаги дава по-добри резултати.

Хубаво е човек да обмисля добре решенията си, но не и да прекалява. Прекаленото умуване води до по-голямо объркване. Най-разумно е да правим решенията си въз основа на интуицията си. Интуицията е впечатление, възприятие, представа, чийто произход не е изяснен напълно. Тя може да бъде важен източник на информация, който не бива да игнорираме.

Не трябва да отлагаме решенията си безкрайно.

Някои хора вечно отлагат взимането на по-трудните си решения. Точно за това те трябва да си слагат краен срок за въпросните решения и да се придържат към него. Дългото чакане действа стресиращо и в крайна сметка човек се разстройва от собствената си нерешителност и започва да си се ядосва сам на себе си. Понякога е хубаво да се действа бързо и импулсивно!

Дори някое решение да се окаже грешно – това не е краят на света!

Да кажем, че сме решили да отидем на круиз с близките си, избрали сме си луксозен лайнер и всичко изглежда супер. После обаче семейството ни хваща морска болест и почивката ни се проваля. Трябва ли да се обвиняваме за неочакваното? Категорично – не!