Останаха ли принцове?

Когато бях малко момиче, обичах да чета приказки. Сигурна съм, че всяка от вас е правила същото.

„Пепеляшка“, „Красавицата и звярът“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Спящата красавица“ и всички подобни истории правеха детството ми по-пъстро, интересно и увлекателно.

Тогава обаче не осъзнавах колко лошо нещо може да бъде всъщност щастливият финал и най-вече съществуването на Принца. Защото приказките заблуждават малките момичета, порастващи после в жени, че там някъде всъщност съществува перфектният мъж.

Мъжът, който в един прекрасен ден ще се появи, ще ни отърве от всички неприятности и ще ни направи щастливи до края на живота ни.

Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против приказките, бунтувам се срещу илюзорната представа за любовта, която те създават у жените още от ранна детска възраст.

Колко по-лесно щеше да бъде, ако знаехме, че принцове няма и че се налага да се задоволим просто с един обикновен мъж, който обаче прави живота ни необикновен!

Защото истинският принц, този от реалния живот, не може да ни гарантира щастие до края на живота ни, но го обещава и дава всичко от себе си, за да може нещата да се наредят именно по този начин. Той не идва на бял кон, не е задължително дори да бъде и със скъпа кола, защото по-важното е, че той остава до нас. Остава, вместо след време да тръгне да спасява някоя друга нещастна и изпаднала в беда принцеса.

Кадър от филма "Cinderella"; Снимка: outnow.ch

Истината е, че принцовете от приказките не съществуват, но в реалния живот все още има мъже, които се доближават до онзи илюзорен и приказен образ, за който мечтаем от малки.

Истинският принц от живота е този, който ни обича, уважава, до нас е във всеки един момент, предлага помощта си, дори да не се възползваме винаги от нея, държи на думата си, наш приятел е, цени ни и прави всичко възможно, за да ни направи щастливи.

Жалкото е само, че докато осъзнаем тази простичка истина, нашите наивни мечти се разбиват десетки пъти на хиляди парченца. Но все пак може би и в това има очарование – детският свят трябва да си остане красив и неопетнен, а пък щастието ни трябва да бъде заслужено.

Явно смисълът на любовта е, че щастието е затворено в кутия, ключа за която обаче получаваме само след някое и друго страдание и някоя и друга година натрупан горчив опит!