Кой плаща сметката?

Наскоро попаднах на разговор между приятели, в който се разказваше следната история:

Момиче излиза на среща с момче, отиват да хапнат по нещо, забавляват се, смеят се... всичко е както трябва. До момента, в който идва сметката. Момчето я взима и оставя точно толкова, колкото е консумирал. Дамата е толкова възмутена, че втора среща така и не се състои.

Подобна ситуация често става повод за разгорещени дебати по един от най-задаваните въпроси: Кой плаща сметката?

След кратко повдигане на темата пред различни групи хора откривам основно три лагера с различни доводи, подкрепящи съответната теория и обрисуващи основните позиции по въпроса. Позоваваме се на поговорката: „Който плаща сметката, той поръчва музиката“. Дори и в този, иначе съвсем обикновен въпрос, се преплитат усещане за власт, доминиране, равноправие и чист материализъм.

Е, кой избира какво да свири?

Мъжът

Патриархалните дами, които все още са успели да съхранят ценностите си в иначе доста странното ни общество смятат, че е редно и въпрос на етикет мъжът да плати. Това е така, тъй като се придържаме към този идеалистичен образ, който всяка жена търси: възпитан, забавен, интелигентен и преди всичко кавалер. Приказките са виновни! И все пак, тук не става въпрос за материалната страна на нещата, а чисто за този малък жест, който дори се възприема като признак за доминиране. Говорим за патриархат и основната, главна роля на мъжа в него. Все пак, останали са дами, които смятат, че мъжът трябва да е по-силната половинка.

От друга страна са чистите материалистки, които на практика издирват своя млад или не толкова млад спонсор, който изкуствено да им създаде стандарт. Никак не е лесно да посещаваш редовно заведения и да се храниш основно навън, особено предвид факта, че инвестицията на време отива само и единствено... за косата и грима. Как се преценява това? Лесно. Нали не очаквате да срещнете любовта в някое „елитно“ столично заведение? Жената, която заслужава отношение носи в себе си това неизмеримо излъчване за класа. Именно то ще я подтикне да оцени жеста и да го приеме като комплимент и израз на възпитание, без да види възможност за евентуална бъдеща издръжка.

И двамата

Разпространена е практиката мъжът да плати своята част, а жената – останалото. Чувствителните на тази тема го приемат като израз на равноправие и дори го смятат за редно и задължително. По този начин се избягва усещането за ангажимент и твърде често появяващото се чувство, че дължим нещо. За дамите, търсещи материална изгода, това е ужасяващо. Мисълта, която тихо се промъква в главите им е, че от този мъж просто няма да се получи добър инвеститор в тях. И втора среща няма. И по-добре. Отново се връщаме в другия лагер.

Този на жените, които оценяват правото на избор и въпреки това предпочитат жеста на внимание. Но дори и да го няма на първата среща, това не е повод да се прекрати всякакъв контакт. Никой не ви кара да им подарявате апартаменти, коли и скъпи дизайнерски дрехи. Става въпрос за една вечеря. Подсъзнателно, това се приема с евентуална загриженост и всеотдайност – черти, които търсещите сериозна връзка издирват под дърво и камък. Лично аз съм стигнал до извода, че е добре разходите за първата среща да бъдат разделени. Така ще прецените дали срещу вас стои златотърсачка или качествен човек, който заслужава внимание.

Жените

Еманципация. Нали това искахте, жени? Приемете я с пълния пакет услуги. Искате да имате глас и равноправие в професионалния живот, но не сте много склонни да следвате този пример и в личния? Това е цената, която трябва да платите – или всичко, или нищо. Колкото и грубо да звучи, някои мъже приемат тази тактика към жените с твърде високо самочувствие, които парадират с качества, заплата и позиция. Или пък тези мъже, които с времето толкова са загубили своите качества на силен пол, че единственото, което ги разграничава от жените е фактът, че им стои добре панталон. Ако желаете разнообразие, но не търсите нищо сериозно – заповядайте. Има за всички и са толкова много, че с лопата да ги ринете. Скоро една приятелка попадна на такъв индивид и откровено загуби вяра в човешкия и по-конкретно мъжкия род.

Кой, според вас, плаща сметката?