Затворено. Ревизия.

Ред трябва да има. Мама така ме е учила.

За това извадих дебелия тефтер и черния молив, 2В, и почнах да отмятам.

Любов – в наличност. Количество – неограничено. Чудесно.

Работа – в наличност. Количество – извиращо, клонящо към безкрайност. Подредена е на малки рафтчета, до които мога да стигам когато си поискам, всеки ден. Чудесно.

Домакинска работа – в наличност. Количество – страховито голямо. Толкова е голямо, че събирам сили по пет дни, за да успея да я преборя в събота. Много рядко успявам, а когато успея, имам влудяваща мускулна треска в продължение на дни. Задоволително. Задоволително е, че имам домакинска работа, която води само до мускулна треска, а можех да се търкалям бездиханно в продължение на дни. Така, че задоволително, както казах.

Развлечения – в наличност. Количество – незадоволително. Винаги мога да прекарам още час в приказки и пиене на „нещо, някъде“. Ако не си забравя очилата, ходя и на кино. Не обичам навалиците. Хубаво.

Сън – в наличност. Количество – непостоянно. Денонощието е прекалено кратко, за да поеме съня в размери, които аз мога да изспя. Задоволително.

Пътуване – в наличност. Пътуването към работа всъщност брои ли се? Ще го преброя, да не остане графата незапълнена за този месец. Блъскам се в хората, хората ме блъскат, взирам се в далечината, да видя дали не идва някой застрашаващ живота и здравето ми обект, не идва. Пътувам значи задоволително добре. Понякога дори си пея. Чудесно.

Почивни дни - ... Къде са ми почивните дни? Работата ми е тук, чистенето, ходенето на кино, съня, яденето (я и на него една отметка, да не го забравя), всичко ми е тук. Но почивните ми дни ги няма!

Къде са, къде са, КЪДЕ СА?

Искам си почивните дни!