Предвеликденска истерия

Козунаци, яйца, боядисах, украсих, ти кога пътуваш, аз съм в Дубай, няма билети за влака, утре има мач, няма места, трябва да се прибера, всички се прибират, пътуват, готвят, носят яйца в трамвая, отлитат...

Истерия.

Първокачествена предвеликденска истерия. Елате да видите дали се работи. На всички им се привиждат варени яйца и заплетени козунаци, великденски зайци и розови кокошки.

Родителското тяло ме чака трепетно да прекрача прага на бащината къща. Добре, но как да стигна до там. „Влаковете са пълни“, пише с ей такива букви във вестника.

Нищо, аз мога да се пробвам и на покрива да пътувам, сигурно е много романтично. Особено романтично мога и ще бъда отнесена от вихъра след първия завой, но пречи ли ми да си мечтая.

Ако преди това, разбира се, не се опека като великденско агне от 25-те хиляди волта, които се оказа, че текат по жиците над покрива на влака.

Трябва да си оправя и багажа. Какво ще е времето? Слънчеви празници.

Къде го видяхте това слънце, мен облаци ми закриват небето.

„Алоо, намерих кола, можем да пътуваме утре вечер“.

Е, как утре вечер, празникът е утре. Кой празник? В моето семейство имаме три тая седмица. Имен ден, Великден, рожден ден, кой кога беше, не мога да ги запомня. Чудесно, просто. Да се побъркаш.

Чакаме ви.

Чакайте, чакайте, ние може и да не дойдем. Ще тръгнем, ама ще стигнем ли.

Не сме боядисали яйца. Само това оставаше. Козунак ще меся ли? Глупости. Не мога.

Трябва да оправя колата, за да хвана багажа към родното яйце.

Ох не, съвсем се обърках.

Великденски-истерично.И все пак забавно. Весело чукане, весело хапване на козунаци, а ако сте пожалили великденското агънце – приятно хрупане на зелена салата.