Свалка, сватба, брак, развод... А няма ли друг вариант?

Все по-често наблюдаваме обрати в семейните взаимоотношения на близките и приятелите си, че и в собствените си. Силната любов, като от приказките, по стечение на обстоятелствата сменя романтичното си лице с това на ревността, омразата и драмата. И защо? Каква е причината семействата да се разпадат от нелепости? Възможно ли е да има изход от този все по-срещан сюжет?

Ето ни – аз и ти. Ние сме семейство. Обичаме се. Имаме прекрасни деца. Работим, за да задоволяваме нуждите си. Но вече няколко години сме заедно и някак започнахме да си омръзваме. Сексът стана еднообразен, любовта навик. Не е ли скучно?

В подобни на този момент съпрузите прибягват до връзки извън семейството. Секс за една нощ, кафе с непознат от чата или дори двойнствен живот. А когато се разбере за това, с брака е свършено. Започват юридически сблъсъци къде за имущество, къде за децата. А малките се чудят какво се случва, обвиняват се и страдат.

Възможно ли е да съществува семеен модел, при който да няма такива проблеми?

Оказва се, че в основата на този казус, според социолозите, отчасти седят порядките на Романтизма, а именно представата, че един мъж и една жена могат да се обичат вечно, да бъдат един за друг достатъчни – щастливи до края. Брачната институция, която дотогава не е имала общо с любовта, става символ на висшите човешки чувства, а не просто на икономическата обвързаност между два рода с цел запазване на имуществото.

Съответно от това съждение за взаимоотношенията между хората произтичат чувствата на ревност (породени от схващането за притежание на партньора и страх от загубата му) и задължителната моногамия (характерна днес за модерните общества).

Моногамията в действителност има своите положителни качества - равенство между половете, доверие между партньорите, емоционална връзка. В минус на моногамията е, че 1/3 от браковете по статистика (в повечето страни от Европа и Америка) завършват с развод. Интересно е, че самите ние не усещаме как всъщност си противоречим в изповядването на романтичните порядки.

Моногамни ли сме наистина?

Съществува ли двойка, в която пратньорите не са имали имтимни отношения с друг/а извън полето на връзката? Изглежда, че за един мъж или една жена от съвремието ни не е рядкост да са имали повече от един партньор.

В юношеските години, по-късно в университета и т.н. все се е стигнало до някакво съвкупление, дори под мотива „трупам опит”, валиден и за двата пола. За мъжкия пол няма какво да говорим - ясно е, че на всеки две крачки д-р Фройд си казва своето.

В такъв случай можем ли наистина да говорим за моногамия? Че дори по-късно след евентуалната раздяла с първия партньор, интимните отношения със следващия са признак на полигамия.

Обвързването на две различаващи се понятия като любов и брак неминуемо водят до проблеми. „Той е мой само мой” или „Тя е моя само моя” би могло да се случи на самотен остров. Черната статистика у нас сочи, че 75% от убийствата са мотивирани от изневяра.

Нагласата, че партньорите се притежават един друг, е абсурдна. В рамките на семейния живот обаче пристъпването на моногамията се счита за изневяра, повод и за голяма част от разводите. Възможно ли е обаче за онази 1/3 от браковете, която биват белязана от драми, да има изход, в който всички да са щастливи?

Хипотезата за едно друго устройство на семейния кръг, което може да сложи край на дерзанията с изневерите, е може би това, в което романтичните порядки между съпрузите вече не са водещи. В такъв случай енергията на двамата би била съсредоточена изцяло върху децата им и самите тях като личности. Задълженията им са почти същите, само че не би им се търси сметка къде са, с кого са...

Това семейство е неромантично. То се основава на реалните взаимоотношения между хората – прости и истински. Отново се състои от съпруг, съпруга и дете. Но партньорите поставят ударението другаде - буквален съвместен живот. Тях ги свързват преживяванията от миналото, спомените и децата. И двамата живеят заедно, поделят си бюджета, грижата за децата, но рядко имат интимни отношения. Партньорите могат да намерят един в друг морална подкрепа или събеседник, пред когото да споделят без да се притесняват. Неромантичното семейство е освободено от резерви относно интимното.

Партньорите могат да останат "моногамни" с друг извън него или да бъдат полигамни с оглед задоволяването на сексуалните си потребности. С отпадането на ревността и егоизма на преден план биха излезли истинските качества и взаимоотношения между двамата, общувайки повече като хора, отколкото като любовници.

Свалка – сватба – брак – развод, защо? Защо да губим комуникация с любимия си човек, когато можем да се отървем от едно просто разбиране за изневярата и да бъдем дори по-близки приятели с него/нея.

Автор: Аксени Гео