Любов ли е креватното сондиране

Спомняте ли си как в гимназията любовта беше чудо за три дни, как още на първия ден си казвахме: „Обичам те!“. Държахме се за ръце и седяхме един в друг, гледахме се миличко. Разделяхме се, намирахме нови и нови партньори... Сега сме пораснали, но дали нещо се е променило, изоставихме ли детския манталитет?

Нуждата от любов

И двата пола имат нужда от човек до себе си, с когото да споделят. Но когато един мъж (или една жена) няма опит във връзките с другия пол, възниква една прибързаност. Точно като в училище – харесваш си някого и го искаш. За какво обаче, не е ясно. Тази детинска прищявка е продиктувана от искреното желание да бъдеш с някого, но и от страха да не останеш сам. Само че човешките взаимоотношения не са „Здрасти, как се казваш, обичам те!“. Нужно е време.

Една сбъркана реалност

За да бъдем с някого, може би трябва да го опознаем. По-модерно е обаче да се видим в кафенето, да разменим две приказки и да бягаме за креватно джудо. И защото сме си прекарали добре, вече смятаме, че сме двойка и се обичаме. Да, ама не – това е просто почесан сърбеж.

Имайки предвид дълбоката същина на любовта, надали ще достигнем до нея с креватни сондирания. Опознаването на вътрешния свят на вашия любим предполага да разберете нещата, които е преживял. Да попитаме за семейството, работата. Какво обича този човек? Къде и какви са спомените му? Защо ли? Какъв е смисълът да сме обвързани с един човек, ако нямаме идея кой е...

Кога сме гаджета?

Съществува един мъничък проблем между мъжете и жените и той е „обявяването“ на връзката им. Хората искат да чуят потвърждението, че нещата са сериозни. Това ги прави сигурни. Някои мъже обаче бъркат сексуалното привличане с усещането за любов. Следва въпросът: „Какви сме сега?“. Объркването на „силния пол“ често е в резултат на нашумялата практика „приятели с привилегии“. Бидейки подчинена изцяло на плътските удоволствия, тя внася объркване в светогледа, защото границата между интимното и любовното не е особено голяма.

Адските детинщини

„Когато нещо не е наред, говори – не съм Ванга!“ – забелязали ли сте как да се говори за проблемите в една връзка е табу. Недоизказаните грижи на единия партньор го мъчат, а той изобщо не предприема стъпка, за да встъпи в диалог. И се надува, надува, надува като балон и накрая се пръсва. А „дългата“ връзка от два месеца и половина отива по дяволите.

„Знаеш ли изобщо какво искаш?“

Боли ли го, сърби ли го, обича ли му се, реве ли му се и той не знае. За едно обаче е сигурен – иска връзка. И тя трябва да бъде с най-красивата жена...

С някои мъже е смях до сълзи:

Вариант 1 – представя си любовната връзка като на кино: цветя, рози, сърчица и дрън-дрън. Едва след като е встъпил в сериозни взаимоотношения обаче разбира, че розовите прекрасности идват на цената на ревностни скандали и раздори.

Вариант 2 – вчерашен коцкар решил да започне сериозна връзка с последната си бройка, защото решил, че е влюбен в нея. Но нещата не вървят. Затова той ѝ казал, че е по-добре да се разделят, за да не я нарани. „Защо да ме нараниш“, попитала приятелката му. А той през сълзи казал, че не може да се сдържи и ще ѝ изневери.

Автор: Аксени Гео