Кой уби „принца“ и защо сме нещастни в любовта?

Когато един разказ започне с: „Имам една приятелка и нейната приятелка познава момиче...“, обикновено доверието ни в достоверността на тази история рязко спада.

Уви, моята история е само с: „Имам една приятелка“ и за съжаление не мога да кажа, че е украсена или далеч от истината.

Познавам това момиче от близо 7 години и смело мога да кажа, че я познавам добре. Израснахме заедно точно в този период, в който дали ние или животът, формирахме своите характери.

Започнахме да създаваме критерии и някъде там се роди и този мислен „списък“ с неща, които търсим в хората около себе си, в приятелите си и, разбира се, в мъжете.

Някъде там преди около 1 година осъзнах, че един малко по-задълбочен анализ върху нея в действителност ми разкрива жив пример за един от най-разпространените стереотипи в отношенията между мъжа и жената – жените ВИНАГИ харесват повече лошите момчета пред добрите. Или поне до един момент, в който не осъзнаят какъв мазохизъм е това.

Защо се получава така?

Дълго време моята приятелка, ще я наречем просто Г., защото е доста артистично и същевременно няма да ме обвини директно за разкриване на лични тайни, следваше един и същи тип при мъжете. Високи, тъмни коси, тъмни очи, мачовско излъчване, леко набола брада, хитра усмивка и, разбира се, отвратителен характер. Ама от тези характери, които те държат постоянно в напрежение къде е, с кого е, дали се сеща за мен, означавам ли нещо за него и други такива мисли, които те спохождат 24/7.

Отстрани погледнато, единственото решение на този проблем бе едно – трий телефона, блокирай го с оператор и си намери друг. Но не, твърде лесно е. Жените сме свикнали да вярваме в този ужасен стереотип, наложен от филми, приказки и всякакви литературни творби, че НЯКЪДЕ ТАМ, но със сигурност, съществува един невероятен мъж, който с всички е един, но, видиш ли, се променя само и единствено за нас. Спокойно. Всички да си поемем дъх и да се събудим.

Без значение дали ще виним Пепеляшка и всички принцове от приказките или ще изтрием поредния романтичен филм, истината е, че сме закърмени с този принцип. Само че има една подробност – той е абсолютно нереалистичен. Тази вечна борба с характера на един мъж, това напрежение, постоянната липса на внимание, липса на отговор на съобщение, липса на време да ни потърси, са абсолютно безпочвени.

Моята приятелка дълго се подчиняваше на тези стереотипи. Мъжете ѝ бяха груби, невнимателни, без никакъв интерес, никакви мили жестове и ... безкрайно желани от всички жени.

И някак си светваше нещо в нея, че трябва да опита да промени този човек и да го накара да се влюби в нея. Ама как точно да стане това – никой не знае.

До един момент, в който осъзна, че никога не е била щастлива в любовта. Винаги е гонила една химера и е чакала да превърне лошото момче в добро. А добрите – те стояха търпеливо отстрани и я чакаха да вземе правилно решение.

И дойде и този момент. Дойде времето, в което Г. осъзна, че няма нищо по-хубаво от човек, който държи на теб, който се грижи да си щастлив, който винаги намира време да си вдигне телефона или да напише съобщение, за да ти оправи настроението. И всичко се промени. И даже създаде семейство с добро момче, докато лошите от миналото все още висят и чакат поредната Пепеляшка, която да се опита да ги промени. Просто за да види, че не може.

А ти още ли заспиваш с приказки?