Аrnette, автор в Blog.bg
Три поколения жени се отправиха вчера към едно забравено от тях /както се оказа в последствие и от Бога/ село. И трите с имена, започващи с "А", и трите в категория "жена с минало" - аз, мама и баба.
Европейската интеграция стига само до Брезник, от там природата си взима своето и поглъща пътя. Шофирах си кротичко и си припомнях местата, които не съм виждала от 15 години. Радио там не достига, така че се задоволявах с приятния шопско-трънски изказ на баба ми, Мадам фаталната жена. Разказа ми как преди две години е питала местния пияница къде са хората, а той и отговорил "е па они са на гробища". Питала тя погребение ли има, а той се облещил "ма они тамо са изполегали, изпоумреха". Някак си, поантата не ме изненада.
Стигнахме и се изправихме заедно и поотделно срещу миналото си.
Настоящето беше малко трогателно - дворът беше обрасъл в малини, лозницата се беше спуснала и препречила входа, таванът - прокапал, стените - мухлясали.
Тежко е да видиш какво се случва без човешка грижа.
Мястото носеше моят отпечатък - ето, там се бяхме гонили с братовчед ми, дървото, на което се катерехме си беше там, а вътре открих игра, която бях направила, защото Филип скучаеше, а не можеше да рисува.
Проявих се като истинско земеделско чадо и изрязах купища малини с нещо, което май се нарича овощарска ножица. Терминът "софра" придоби реални измерения - за мен това е маса с карирана покривка, на която са подредени селски ястия, пардон - гозби. "Опнах" си краката на високо, умираща от самодоволство, че съм усетила що е то аграрен труд.
Селският пияница се присъедини към нас. Успя да поддържа светски разговор 3 минути и 48 секунди и почти ме заблуди, че носи незаслужено прозвището си. После попита дали нямаме малко алкохол, нещо..... Така каза "Ъъъ, алкохол нещо нямате ли?". Бил баща на Кати, фолк певицата. Стана ми мъчно за този самотен мъж, в това самотно село, където вече не се докарват цигари и алкохол в магазина. Отиде си и не ни липсваше.
Баба ми ми сподели някои луди истории от младостта си. Три брака и няколко връзки помежду им /последната започна, когато беше на почти 60/ са достатъчна гаранция, че има какво да разкаже. Повдигна ми настроението и ми върна надеждата, че и за мене има шанс, хихихихи.
Аз какво ли ще разказвам на моите внуци.....
На прибиране посетихме гроба на дядо ми. 15 години откакто го няма. Вървях пред майка ми и баба, поддържаща имиджа на нечувствителния непукист, с който се славя из родата. Вървях с нахаканата си походка и тайно, леко бършех сълзите от ъгълчетата на очите си.
Изживях прекрасно детство там и ми хареса да си спомня за него.
За съжаление си напомних и как никога няма да се върне.
Помахах мислено на селото "До след 15 години!"
*Заглавието е на редакцията
Три поколения жени се отправиха вчера към едно забравено от тях /както се оказа в последствие и от Бога/ село. И трите с имена, започващи с "А", и трите в категория "жена с минало" - аз, мама и баба.
Европейската интеграция стига само до Брезник, от там природата си взима своето и поглъща пътя. Шофирах си кротичко и си припомнях местата, които не съм виждала от 15 години. Радио там не достига, така че се задоволявах с приятния шопско-трънски изказ на баба ми, Мадам фаталната жена. Разказа ми как преди две години е питала местния пияница къде са хората, а той и отговорил "е па они са на гробища". Питала тя погребение ли има, а той се облещил "ма они тамо са изполегали, изпоумреха". Някак си, поантата не ме изненада.
Стигнахме и се изправихме заедно и поотделно срещу миналото си.
Настоящето беше малко трогателно - дворът беше обрасъл в малини, лозницата се беше спуснала и препречила входа, таванът - прокапал, стените - мухлясали.
Тежко е да видиш какво се случва без човешка грижа.
Мястото носеше моят отпечатък - ето, там се бяхме гонили с братовчед ми, дървото, на което се катерехме си беше там, а вътре открих игра, която бях направила, защото Филип скучаеше, а не можеше да рисува.
Проявих се като истинско земеделско чадо и изрязах купища малини с нещо, което май се нарича овощарска ножица. Терминът "софра" придоби реални измерения - за мен това е маса с карирана покривка, на която са подредени селски ястия, пардон - гозби. "Опнах" си краката на високо, умираща от самодоволство, че съм усетила що е то аграрен труд.
Селският пияница се присъедини към нас. Успя да поддържа светски разговор 3 минути и 48 секунди и почти ме заблуди, че носи незаслужено прозвището си. После попита дали нямаме малко алкохол, нещо..... Така каза "Ъъъ, алкохол нещо нямате ли?". Бил баща на Кати, фолк певицата. Стана ми мъчно за този самотен мъж, в това самотно село, където вече не се докарват цигари и алкохол в магазина. Отиде си и не ни липсваше.
Баба ми ми сподели някои луди истории от младостта си. Три брака и няколко връзки помежду им /последната започна, когато беше на почти 60/ са достатъчна гаранция, че има какво да разкаже. Повдигна ми настроението и ми върна надеждата, че и за мене има шанс, хихихихи.
Аз какво ли ще разказвам на моите внуци.....
На прибиране посетихме гроба на дядо ми. 15 години откакто го няма. Вървях пред майка ми и баба, поддържаща имиджа на нечувствителния непукист, с който се славя из родата. Вървях с нахаканата си походка и тайно, леко бършех сълзите от ъгълчетата на очите си.
Изживях прекрасно детство там и ми хареса да си спомня за него.
За съжаление си напомних и как никога няма да се върне.
Помахах мислено на селото "До след 15 години!"
*Заглавието е на редакцията




Разследват брутално посегателство над 15-годишно момиче в София
ГЕРБ няма да подкрепи проинфлационния бюджет на ПБ, обяви Александър Иванов
Тодор Джиков: Трудно бихме се противопоставили на дронове на 30-60 км от брега ни
Използването на AI на работното място крие риск от сериозно психическо изтощение
Историческа магнитна буря е образувала 4 радиационни пояса около Земята
Марсоходът Curiosity се натъкна на загадъчни скални структури, наподобяващи чипс
Откритие в Китай: Homo erectus е бил много адаптивен и интелигентен
Гонзо ще проведе "майсторски клас" в УНСС пред студенти и докторанти
Наполи изгуби вратар до 2027 г.
Няма Мбапе, няма Винисиус, Белингам е най-добър в Реал Мадрид
Добри новини в Ливърпул преди дербито с Юнайтед
Дневен хороскоп за 20 ноември, петък
Явор прекрачва границата, а Иво и Амигото тръгват към война в епизод 7
3 продукта, които всяка стюардеса носи в чантата си
Подаръци за мъж: практични идеи за Коледа
Психология за родители: Развитие на речта и емоционалната интелигентност в ранното детство
Какви видове презервативи съществуват?
Международен курс по сърдечна недостатъчност събира кардиолози в София
Защо новопоявилият се диабет понякога е ранен признак на рак на панкреаса?
Остави коментар