Човекът на 21 век – един фалшив герой

Може би няма да сбъркаме, ако кажем, че всяко време, всяка епоха си има своите особености. Настоящето обаче, уважаеми читатели, е тотално безумие: виртуален секс, електронно общество в социални мрежи, цигари с батерии, вибратори с дистанционни, всякакви безумни игри...

Нима този компот от електричество наистина може да замени реалността, вкарвайки ни в своята симулация?

Не, аз не съм киселият дядо пред блока, който плюе по всичко, защото откровено скучае. Аз съм от онези хора, които бяха закърмени с компютърната технология, но въпреки това по същото време играеха на „Стражари и апаши“ из кварталните улички.

Някак правя сравнението – като деца ние общувахме лице в лице, смеехме се очи в очи, карахме се его срещу его. Сега всичко това е объркано, случва се през реалността на компютърната визуализация, през кабел с много жички, снабдяващ с перверзния си сигнал целия свят.

Интернет преобърна представите на света за комуникация, направи я толкова лесна, че тя се опорочи. А човекът се омагьоса, всъщност откровено бе прокълнат. Неговото лице сега е откраднато от 5-инчов екран, който все повече и повече зомбира неговото крехко съзнание.

Какво толкова се крие в това мониторче? Нима тайната на живота или някоя друга върховна екзистенция намира проявление върху пикселите на сензорния екран? Не, в мрежата се проявява единствено човешкото желание да контролира в свободна среда – той да бъде шефът, движейки всичко само с палеца си.

Но този живот е фалшив, в него няма нищо истинско – нито чувствата, които изпитваме, когато любимият е далеч, нито доматите, които садим в градината. Ние сме в Матрицата, виртуално пространство, което няма никакъв вкус, липсва му мирис, пулс, животворен сок, пламък, абе няма живец!

Избрахме този пластмасов свят за удобна алтернатива на реалността, която сме изоставили на произвола на нищото.

В правилна посока сте, усещате какво идва. Време е да направим избор. Ако искаме да се върнем в реалността и да сме щастливи, трябва да изхвърлим смартфона, таблета си, да изтрием профилите си в социалните мрежи.

Интернет краде времето ни, живота ни. Той е като чума или друга напаст, вкопчила се в света ни като онкологично заболяване с метастази. Трябва да напуснем електрическото поле на цветни картинки и всевъзможни глупости, за да разберем какво пропускаме – необятна природа, красиви и различни хора и най-вече истината – висшата истина и добродетел за хората. Тя е любов.

Александър Градинаров