Нараняването на любим човек не е като да настъпиш някого в тролея и да му кажеш „Опа!“, и да си продължиш по пътя. Хората в близкия ни кръг се обиждат на много по-дълбоко душевно ниво, приемат го лично и наистина страдат.
Лошото е, че в тези ситуации сгрешилият се закопава, чувствайки вина от стореното. Той мълчи, прави се, че всичко е наред – сякаш нищо не се е случило. А така душевната рана не заздравява, всъщност продължава да кърви. По-късно тихичко гноясва, а околните тъкани стигат до гангрена.