Как да спре разделянето и овладяването на човешкото общество?

Както всяко друго, така и българското общество целенасочено попада под тежките удари на максимата „Разделяй и владей“. Следствията от активността на този управленчески принцип са обезсърчаващи – замъгляване критичността на индивида и объркване представите му за обективност в общата реалност. Вследствие на това се появява и едно почти поетично, ала някак диаболично недоразумение.

Гражданското общество се разтваря сред чуждите размисли, разделя се на лагери, като всеки поотделно си харесва по един лидер, следвайки идеите му за прогрес в рамките на демокрацията и капитализма.

Така започва всичко...

Както отбелязахме, със задействането на механизма на разделянето и владеенето започва по етапното елиминиране на критично гражданско самосъзнание. Това се случва в момента, в който на човека – най-малката градивна единица на обществото, се даде „право на самоопределяне“ (политическо, религиозно, сексуално, етническо, културно и пр.).

Самата идея един индивид тясно да заяви принадлежност към даден социален феномен е повод за възникване на напрежение и омраза между него и т. нар. инакомислещи или „другите“. Разделянето на българското и всяко друго общество в този ред на мисли представлява възползването от различията сред хората от страна на властимащите социални групи, вместо поставяне на акцент върху правата им.

Във формулата присъства идеята за противопоставяне между две или повече страни – лагери. Всеки от тях има свое собствено мнение по конкретния казус, което не подлежи на обсъждане. Между лагерите има извънредно трудна комуникация, защото между тях действат следствията на предразсъдъците: „Ох, това е онзи, дето е част от онези...“.

Имайки предвид влошеното общуване между представителите на съответните организации, следва реализирането на обществено-информационния хаос – разнопосочно изразени мнения от политически, религиозни или други лидери, които са 100% сигурни в истинността на думите си. А за обикновения човек остава някак да се ориентира в бозавата реалност, опитвайки се всъщност да разбере какво се случва и как, за бога, да оцелее.

Има безброй примери за разделения в нашето общество. От една страна са религиозните сблъсъци между православната вяра и останалите вери: култът към пророчицата Ванга, ислямът, езотеричните учения и прочее. Но от друга се появяват не по-малко сериозните конфронтации на политическо равнище – чие решение е по-добро, чия идея по-адекватна?

Но да не забравяме и по-дребните, никак немаловажни конфликти – българи и роми (турци), селяни и граждани, чалгари и други меломани, хетеросексуални и хомосексуални, стари и млади, мъже и жени, цесекари и левскари... Между всички тях съществува една безумна и невинаги ясно обоснована омраза, довела в миналото до реални физически сблъсъци с кървави епилози.

Когато общността е разцепена на две или повече различни части, всяка поотделно бива направлявана и водена с помощта на пропагандни инструменти: за вярата религиозна литература, за политиката по-малки медии, близки до съответните организации, и т. н. А когато успешно се постави прът в колелото на обществената мисъл и социумът бива фрагментаризиран, управлението му е много по-лесно.

Елегантността на масовата психоза е толкова безобразна, че гласът на малцината трезви умове се губи в ефира, замърсен от неспиращата пропаганда. А хората-последователи попадат в омагьосания кръг на съмишленици, водени от омраза и желание за илюзорна праведност. Това продължава до момента, в който някой не се самозабрави... Справка: модерната ни история, падналото правителство и разочарованите избиратели.

При възникване на непланирани конфликти или извънредна ескалация на социалното напрежение от рода на протестите през 2013 г., се наблюдава социално-психологическо инженерство. По онова време, за да се съхрани „авторитетният“ образ на кабинета „Орешарски“, бе организиран съмнителен контра протест, който да обедини привържениците на иначе мразената от мнозинството българи власт.

Явлението протест-контра протест е функция на разделението между хората, овладяно и яхнато от политическата класа с цел извличане на дивиденти. При такава интензивна ескалация, както помним, партийните централи извличат добри ползи и от двата лагера. Едните мъчително държат кокала, а другите правят PR за бъдещ кабинет с окончание №2.

Други социални явления обаче все още не са намерили своя отдушник в родината ни.

Недостигната повратна точка има тълкуването на мултикултурализма, който се твърди, че възприемаме от Европейския съюз. Идеята за равенство между хората намира различни форми. От една страна има либерален подход, но от друга по-консервативен.

В Европа и САЩ всеки има правото да изповядва религията си, да говори на езика си, да спи с когото си поиска, докато в Русия нещата са малко по-различни. Следва цитат от реч на руския президент Владимир Путин: „В Русия живеят руснаци. Всяко малцинство, независимо откъде е, което иска да живее, работи и яде в Русия трябва да говори руски език и трябва да уважава и спазва руските закони. Ако някой иска шериат, съветвам ги да отидат в държавите, където това е държавен закон. Русия не се нуждае от малцинствата. Малцинствата се нуждаят от Русия и ние няма да им предоставим специални привилегии или да редактираме законодателството си спрямо техните желания, независимо колко силно крещят думата „дискриминация“.

Бъдещето на „Разделяй и владей“ може би зависи от това как ще се развие мултикултурализмът в света ни.

„Съединението прави силата“

Ако осъзнаем, че огромна част от идеите и парадигмите, които следваме, са катастрофално недоразумение, то тогава може би ще има шанс да бъдем някак по-щастливи и в мир със себе си. Съществуването на разделения между хората убива човешките им качества, превръща ги в зверове, чудовища и лоши твари.

Прилагането на мултикултурализма като свобода на човешките права вероятно би могло да даде решение на фрагментаризацията на обществото и по някакъв начин да даде на всеки един негов член това, от което тъй жадно се нуждае. Свободата от това да не бъде разделян и владян.

Александър Градинаров