Искам пак да съм принцеса, бе!!!

Errorreport, автoр в Blog.bg

Днес мисля да не поглеждам дори с крайчеца на окото си мъжете, които ме забелязват на улицата. От сутринта съм си ушила бойното знаме, забъркала съм цветовете на войната, яхнала съм метлата и съм оглавила съвета на караконджулите.

Като за начало, дръпнах една лекция на съседа, който ми се оплакваше от сексуалната независимост на младите жени. Била му се изтрила линията на живота от чекии и мрънка, но нито дума за това, че са му се изгладили мозъчните гънки от липса на усилия.

Ние, жените, започнахме да искаме и да получаваме тук и сега всеки мъж, когото си набележим. На тях вече не им се налага да търсят, да ухажват, да бъдат интелигентни, да тренират чувството си за хумор и да създават усещане за сигурност.

Те гарантирано ще правят секс и без да си дават зор, защото все някоя ще ги налази, колкото и да се оплакват понякога.

И ако едно време са се самопредлагали предимно отчаяни страшилища от женски пол, а за някоя красавица мъжете е трябвало да застанат на челна стойка, днес вече не е така. Когато една жена иска мъж, секс, любов, тя отива и си го взима.

Същите тези жени в един момент раждат синове. И понеже са силни и самостоятелни, бдят над децата си и вършат всичко, вместо тях.

После те израстват като безотговорни, мързеливи мухльовци и мамини синчета, които очакват всичко да им пада от небето. И то наистина им пада. Защото жените вече не само заради еманципацията, но и от немай къде, трябва да се справят с всичко сами.

Не отглеждаме и не възпитаваме мъже, момичета. Само путьовци и мухльовци. Носители на генетичен материал, кърпички за еднократна употреба, които след това се смачкват и хвърлят в коша. Чувствителни, изнежени педерастчета, които ги мързи да си мръднат пръста за каквото и да било.

Някак си ние, жените, почувствахме своята сила и власт, и престанахме да плачем от самота. А напоследък започнахме да им нахлузваме презервативите, да си пием противозачатъчните и да се възползваме от тях само за задоволяване на нагона си.

С това темпо на развитие, след има-няма 100 000 години на този свят ще останат само жени (генетиците го твърдят). После ще се клонираме и ще заживеем в свят на принцеси с големи претенции и малки възможности.

В свят на замъци, кристални кули, златни ковчежета, дворцови интриги и вибратори от ново поколение.

И ще бъде така, докато в някое отдалечено, забравено от Бога кралство, не се роди принцът, който да си проправи път през вековната гора, да разсече трънаците, да разгони мъглата и болните халюцинации от женските ни съзнания, и ни върне вярата.