Разглеждам промоциите в магазина по повод седмицата на любовта и приятелството. Близо до мен някакъв изрусен льольо с дъвка в устата и малко акъл в главата говори по телефона: „Не мо'а, копеле. СвикнАх с нея, не мо'а да я оста'я сЯ“.
Спирам да слушам съществото с характерен шопски акцент, пред който новините на турски не ти се струват чак толкова дразнещи. Противния акцент го оставяме настрани, вече три петилетки продължавам да се докосвам до него. Замислям се за „копелето“ и за „свикването с нея“.