Шофьор на такси

Или как един мъж владее положението...с каране, или как всички мъже правят секс, точно както управляват колите си

Errorreport, автoр в Blog.bg

Днес, докато се возех в едно такси, осъзнах, че мъжете имат право да възприемат автомобилите като продължение на мъжкото си достойнство, само че не в оня смисъл, в който си ги мерят на кой му е по-голям и лъскав, а по отношение на това как ги управляват.

Как ми просветна? В някакъв час пик закъснявах за едно място, на което беше супер важно да съм навреме и се метнах на задната седалка на първото такси, без изобщо да виждам шофьора. Щом получих съгласието му да ме закара до еди къде си, повече не му обърнах внимание, защото загледах невиждащо навън и дълбоко се съсредоточих в себе си, за да формулирам ясно тезите, които ми предстоеше да обсъдя след броени минути с хората, които ме очакваха.

Въпреки желанието ми да се отдам на въпросните мисловни упражнения, още с потеглянето на колата, започнах да се разсейвам. Тая смотана, малка бричка, която представляваше таксито, тръгна меко и тежко като подводница. С цялото си тяло усетих налягането на водата, която шофьорът прорязваше, за да изпълни възложената му от мен мисия.

Скоростната кутия и двигателят на колата бяха като част от организма на този човек и той сменяше предавките, въртеше волана и натискаше спирачките насред задръстването толкова хармонично и навреме, че сякаш виртуоз изпълняваше симфония на Бетховен.

Някакви подивели джипове и изнервени смартове се насмитаха и се чудеха в коя лента да се бутнат, създаваха обичайната суматоха на пътя, бибиткаха, а нашето такси се движеше бързо, настоятелно, неотстъпчиво, красиво и силно, по правилата, напълно подвластно на безупречното си управление.

Душата ми запя от удоволствие. Погледнах с периферното си зрение шофьора. Беше около 40 годишен здравеняк, облечен с ти-шърт. Около него се разливаше спокойствие и сигурност. Той правеше нещо най-обикновено, просто караше кола, но го умееше истински и го владееше до съвършенство. Сякаш Буда беше зад волана. Не пускаше нахалниците и правеше път на истински нуждаещите се.

Десетина метра преди един зелен светофар, край който беше логично да профучим с пълна газ, той започна леко да намалява, и аз си казах наум: „хванах го - никой не е съвършен”. След по-малко от секунда се оказа, че някакво келешче внезапно хуква да пресича на червено и ако не бяхме намалили, щяхме да го сгазим.

Помислих си: „Господи, този човек как ли прави любов? Така ли усеща нещата, толкова ли силно и безпогрешно владее положението, толкова ли е добър наистина”, и следващите минути прекарах в компанията на неблагочестивите си помисли по негов адрес.

Сетих се и за всички мъже, които са ме возили в колите си. За оня психар, който през целия път от Варна до София даваше пълна газ и удряше спирачки през 5 секунди, дори на магистралата. За нерваците, за псувачите, за хората с променлив темперамент на пътя, които ту са много добри шофьори, ту ти рискуват живота с откачените си дрифтове.

Всички те правеха секс, точно както управляваха колите си.

Когато пристигнахме, спряхме постепенно и точно където трябваше. Извадих си парите, погледнах този гений на волана право в сините му очи, и с цялото си възхищение изрекох „Благодаря Ви”. Оставих му бакшиш, след което направих най-плавното и женствено слизане от такси, на което е способна жена с къса пола и токчета.

Срещата, на която присъствах впоследствие, надмина очакванията ми. Хората се разбираха от половин дума, бяха умни, любезни и симпатични. Интересите ни се срещнаха по един естествен и приятен начин, и всички изпитахме удоволствие, че се познаваме и работим толкова добре заедно.

Сякаш целият свят беше станал по-добър и съвършен за малко, защото този шофьор на такси го беше променил.