Опасна работа е моето момче.
Понякога си мисля, че е странен хибрид- неоспорими мъжки качества и женско упорство.
Винаги постига това, което си науми.
В началото на връзката ни се опитваше да се налага. Много скоро разбра, че тактиката не важи и промени метода.
Винаги започва със "скъпа, може ли" или пък " скъпа, нали нямаш нищо против", на финала попадам в примката и прави това, което пожелае.
Така например от половин година мрънка за мотор, аз съм против, но мотора вече е факт, а аз горда собственичка на каска без мерак за това превозно средство.
Онази вечер пак така се почна: „Скъпа, може ли да изляза с приятели?“Чудех се как да му откажа, за да си остане с мен в къщи, но нямаше начин.
Беше пуснал прахосмукачка, измил пода, напазарувал и сготвил едно любимо мое ястие. Дори за праха в къщата не можех да се хвана, постарал се беше да не му откажа. Пуснах го. Викам си, к\'во толкова, нали и той е човек. Да се забавлява. Аз останах в къщи с телевизора. По някое време се преместих в леглото и сладко съм заспала.
Дори не чух входната врата, когато палавото ми мъжле се прибра. Усетих някаква сладка целувка по вратлето и отворих очи. Обикновено, той се прибира добре почерпен и нито му е до целувки, нито до игри.
- Спиш ли, мило? -попита ме той..
- Спях, но ти ме събуди! - отговорих с леко сърдит глас..
- Мило, свали гащичките!
О, помислих си, че мераците му този път са повече от погълнатия алкохол...Бавно свалих и без друго оскъдните прашки и ги метнах настрани в очакване. Той се изправи, вдигна гащичките и изчезна..
Къде мислите отиде?
Аз си чакам в леглото, а мъжлето ми, пусна пералня.
Е, т\'ва е мъж...
Не, че стана точно така, но си представям, че някога ще се случи...