Facebook – отходният канал на човешката комуникация

В този миг милиони потребители щракат из Facebook. Тяхното ежедневие е обвързано с виртуалната мрежа. Те споделят, обсъждат, забавляват се, информират се. Но малко от тях осъзнават какво реално се случва в клюкарника.

Най-големият проблем на Facebook е съдържанието, което никой не успява да вкара в адекватни рамки. Липсата на редактори, които да бдят за слово на омразата, фалшиви новини и тролски изпълнения, създава цели серии от казуси, влияещи върху масовата и междуличностната комуникация.

Страшното в социалните мрежи не е толкова изобилието от клюки и социално-битови дандании. Неприятностите на днешния ден идват и от т. нар. трансформация на Facebook в социална медия, която някак си обърка полето на журналистиката с новини менте и купища дезинформации. Тези откровени лъжи, които циркулират из клюкарника, са целенасочено и актуално явление, което може да създаде тежък рикошет в публичното пространство.

В началото бе красиво, но после погрозня

Facebook отдавна не е място за хората. Социалната мрежа стартира като една приятна идея с цел комуникация. Но сега тя е отровена и се използва като основен инструмент за манипулация на общественото мнение. Абсолютно всеки може да стане трол или лъжец в модерната среда за общуване. И това е страшно. Изкривяването на реалността е най-големият минус на социалната медия. Както знаем, в нея циркулират предимно фалшиви новини, преекспонирани социални казуси с етнически привкус, конспирации и откровени лъжи, представени като най-висши истини.

Социалната мрежа, призвана да бъде място за свободно изразяване на мнение, се е превърнала в комуникационен отходен канал, стотици пъти по-отровен от коя да е медия в световен план. Цялата информация, която е публична, се излива в езерото на Facebook, като тя почти не се филтрира. Заедно със случващото се в реалността в мрежата се леят тонове помия. А възможността обикновеният човек да различи истина от лъжа в публикуваните материали започва да граничи с абсурда.

Дезинформацията е толкова голяма, че някои единици на обществото ревностно защитават измишльотини, докато в реалността се случват съвсем други неща.

Спомнете си само за последните президентски избори, по време на които до последния момент се даваше преднина на Цецка Цачева. Манипулацията идваше от поредните непредставителни социологически проучвания, които не дават реална картина за настроенията у нас. Графики от тези социални изследвания се въртяха из Фейса до последния час в изборния ден, вероятно за да подмамят гласоподавателите да пуснат бюлетина за „победителя“.

Подобен сюжет се наблюдаваше и на последните парламентарни избори. Според така наречените социологически агенции, Реформаторският блок трябваше да е преминал 4-процентовата бариера в компанията на още няколко политически образувания. Да, ама не.

Социалните медии объркват всичко. Дори в аспект политика. Ефектът от съществуването им е толкова голям, че властта в някои държави общува с избирателите си отчасти през Twitter. Колко по-смехотворно може да бъде? „Да ви кажа само, че ще ходим на война“ – 300 харесвания, 400 споделяния...

По въпроса с преекспонираните социални казуси, Facebook трудно противодейства. Сензационните материали, в които България нонстоп загива или бива нападана от Турция, се използват за насаждане на страх в обществото. На по-късен етап той бива яхван от обществените личности, имащи се или за патриоти, или за националисти.

Страхът е много ефективен инструмент за постигане на бързи и трайни резултати. В мрежата заинтересуваните си играят с хората, пускайки снимки и таблици с недействителни текстове. Най-често се прави заигравка със статистиката – колко са ромите и колко българите, какъв е броят на имигрантите у нас, какви са били демографските показатели на България спрямо днешните.

След това идват фалшивите новини... Всяко заглавие на новина, което започва със: „Сензация!“, „Шок!“, „Бомба“, „Ексклузивно!“, „Скандално!“, по всяка вероятност е новина менте. С подобно съдържание авторите на долнопробна журналистика най-просто казано събират преглеждания на сайтовете си. Те не целят да информират или да са в услуга на обществото, каквато е целта на пресата. За тях е необходимо само и единствено посещаемостта на сайта им да бъде огромна.

Най-тъжното е, че ако администрацията на Facebook се опита да противодейства на безумията, които се ширят из социалната медия, веднага ще я обвинят в цензура.

Съществува разлика обаче между потъпкване свободата на словото и триене на материали с простотии. Но никой не коментира това. Марк Зукърбърг е безсилен.

Facebook наистина създаде една среда за свободна комуникация. Просто човечеството не бе готово да общува в нея. Вместо това то си пее старата песен – лъжи, измами, лицемерие. И нищо няма да се промени, докато тъпият човешки индивид не започне да разсъждава адекватно. Но дотогава той ще страда от дезинформацията, която създава, употребява и харесва.

Александър Градинаров